Споделена любов

Така че останалите в стаята изобщо не го интересуваха.

Погледът му се спря върху тила на Леш. Вързана на опашка, дългата му руса коса падаше меко върху скъпото му дизайнерско яке. Откъде Джон знаеше, че якето му е дизайнерско? Знаеше, защото не минаваше нито ден, в който Леш да не обяви на всеослушание с какви дрехи е облечен.

Тази вечер например беше подхвърлил, че новият му часовник е дело на бижутера Джейкъб Арабо.

Джон присви очи. Настървяваше се само при мисълта за спаринга, който им предстоеше в тренировъчната зала. Сякаш усетил парещата му неприязън, Леш се обърна, при което диамантената му обица проблесна. Преди да изпрати въздушна целувка на Джон, по устните му пробяга неприятна усмивчица.

— Джон? — Гласът на Зейдист изтрещя като удар с чук. — Не мислиш ли, че заслужавам малко повече уважение?

Джон почервеня и побърза да насочи вниманието си към дъската. Зейдист се върна към урока.

— Веднъж активиран, един такъв механизъм може да бъде задействан по различни начини, най-често от звукови вълни. Може да използвате мобилен телефон, компютър или радиосигнал.

Зейдист отново се залови да чертае по дъската и в стаята се разнесе скърцане на тебешир.

— Ето друг вид детонатор — каза той и отстъпи от дъската. — Той най-често се използва при бомби, поставени в автомобил. При него трябва да свържете устройството с електрическата система на колата. Когато бомбата бъде активирана, щом двигателят на колата заработи — тик-так бум!

Изведнъж Джон усети, че му призлява, пръстите му стиснаха химикалката с всичка сила и той запримигва. Червенокосият ученик на име Блейлок попита:

— Значи бомбата избухва в мига, в който колата запали?

— Има забавяне от няколко секунди. Освен това, тъй като жиците са пренасочени, двигателят не стартира. След като шофьорът завърти ключа, в продължение на няколко секунди не се чува нищо, освен поредица от тихи изщраквания.

Мозъкът на Джон заработи трескаво.

Дъжд… черен дъжд върху стъклото на колата.

Ръка, която посяга към стартера.

Ключ, който се завърта, но двигателят не запалва. Ужасното усещане, че някой е обречен. После ярка светлина…

Джон се свлече от стола и падна на пода, макар да не си даваше сметка, че е получил пристъп. Физически не изпитваше нищо, беше погълнат от крясъците, които ехтяха в главата му.

Някой беше изгубен! Някой… бе изоставен. Беше изоставил някого…

10.

Докато слънцето изгряваше и навсякъде из имението стоманени щори закриваха прозорците, Вишъс захапа сандвича с говеждо, който си беше купил от веригата за сандвичи „Арбис“. Имаше чувството, че дъвче картон, но проблемът не беше в качеството на продуктите.

Мекото потракване на билярдни топки го накара да вдигне глава. Бет, тяхната кралица, тъкмо се изправяше с щека в ръка.

— Блестящ удар — подхвърли Рейдж, облягайки се на тапицираната с коприна стена.

— Добра подготовка.

Бет заобиколи масата и преценяващо огледа топките. Когато отново се наведе и улови щеката с лявата си ръка, рубиненият пръстен върху средния й пръст проблесна.

Ви избърса уста с хартиената салфетка.

— Пак ще те победи, Холивуд.

— Най-вероятно.

Само че така и не й се удаде възможност, тъй като Рот нахлу в стаята, очевидно сърдит. Дългата черна коса, която стигаше до кръста му, се развя зад него, после отново се разпиля по гърба му.

Бет остави щеката на масата.

— Как е Джон?

— Сякаш някой изобщо би могъл да каже!

Рот се приближи до нея и я целуна първо по устата, а после от двете страни на врата — там, където минаваха вените й.

— Отказва да отиде на преглед при Хавърс. Не иска дори да припари до клиниката. Сега спи в кабинета на Тор, беше изтощен.

— Какво предизвика припадъка този път?

— Зи преподавал урок за експлозивите. На хлапето му станало нещо и просто се свлякло на пода. Точно както преди, когато те видя.

Бет обви ръце около кръста на Рот и се долепи до тялото на своя хелрен. Черните им коси се смесиха, неговата — права, нейната — на вълни. Господи, косата на Рот беше станала толкова дълга! Говореше се, че Бет харесвала дългите коси, така че Рот бе оставил своята да израсте.

Ви отново си избърса устата.

„Странно на какво са готови мъжете.“

Бет поклати глава.

— Ще ми се Джон да се премести при нас, в къщата. Не да спи на онзи фотьойл там, в кабинета… Твърде много време прекарва сам, а напоследък не се храни достатъчно. Освен това Мери казва, че изобщо не говори за случилото се с Тор и Уелси. Отказва да сподели какво изпитва с когото и да било.

— Не ме интересува за какво говори, стига само да отиде при проклетия доктор — изруга Рот и обърна поглед, скрит зад черните му очила, към Ви. — Как е другият ни пациент? По дяволите, започвам да си мисля, че няма да е лошо в къщата да заживее лекар.

Ви посегна към плика от „Арбис“ и извади втория сандвич.

— Ченгето се оправя. Според мен ще го изпишат до ден-два.