Споделена любов

Устните й се разтвориха в нежна усмивка, предназначена само за него, и той зърна връхчетата на вампирските й зъби. Господи, трябваше да проникне в нея по някакъв начин, затова той се надигна и започна с езика си. Тя простена, когато той плъзна език между устните й, миг по-късно двамата се целуваха страстно, докато той прокарваше пръсти през косата й, положил ръка на тила й. Бъч разтвори крака и тя се намести между тях, увеличавайки натиска там, където тялото му туптеше, набъбнало и горещо.

Сякаш дошъл от нищото, в главата му се появи въпрос, който той знаеше, че няма право да й зададе. Въпрос, който го смути и го накара да изгуби ритъма си.

— Бъч, какво има? — попита Мариса, когато той се отдръпна.

Той прокара палец по устните й, чудейки се дали междувременно бе имала друг мъж. Дали не си беше намерила любовник през деветте месеца, изтекли, откакто той я беше целунал за последен път? Може би дори повече от един?

— Бъч?

— Нищо — отвърна той, пренебрегвайки яростния собственически порив, който се надигна в гърдите му.

И отново я целуна, властно, сякаш тя му принадлежеше, макар да знаеше, че не е така. Ръката му се плъзна към кръста й, притискайки я към нарастващата му възбуда. Обзе го неустоимо желание да я бележи като своя, така че всички същества от мъжки пол да знаят кому принадлежи. Което беше направо откачено.

Изведнъж тя рязко се отдръпна и объркано подуши въздуха.

— Хората обвързват ли се?

— Ъъъ… да, привързваме се емоционално.

— Не, имам предвид обвързвате ли се?

Тя зарови лице в шията му и вдъхна дълбоко, после потърка кожата му с носа си.

Той я сграбчи за бедрата, чудейки се колко далеч щяха да стигнат. Не бе сигурен, че е достатъчно силен, за да прави секс, въпреки че беше получил ерекция. А и не искаше да си позволява твърде много с нея. Но как само копнееше за това!

— Харесва ми миризмата ти, Бъч.

— Сигурно е сапунът, който използвах преди малко…

Мариса прокара вампирските си зъби по шията му и той простена:

— О, господи… не спирай…

11.

Вишъс пристигна в клиниката и се насочи право към изолационното. Никой не си и помисли да оспорва правото му да нахлуе безцеремонно в сестринската стая на път за там, тъкмо обратното — всички се запрепъваха в бързината да се отдръпнат от пътя му.

Което беше разумно. Защото Ви беше въоръжен до зъби и адски изнервен.

Денят се беше оказал пълна загуба на време. В Летописите нямаше нищо, което дори малко да наподобява онова, което се бе случило с Бъч. Нито пък в устните предания. А най-лошото беше, че усещаше бъдещето, чувстваше как различните съдби се променят, но не бе в състояние да види нищо от онова, което инстинктът му подсказваше, че се случва. Беше като да се опитва да гледа театрално представление през спусната завеса — виждаше как кадифеният плат помръдва, когато от другата страна някой го докоснеше, чуваше приглушени гласове, но не можеше да различи думите, от време на време изпод ресните на завесата се процеждаше лъч светлина, ала това бе всичко. Не знаеше никакви подробности, сивите му клетки стреляха с халосни патрони.

Мина покрай лабораторията на Хавърс и влезе в помещението със защитното облекло. Прекрачи прага на скритата врата и видя, че стаята за наблюдение е празна — компютрите и мониторите бдяха сами.

После се закова на място.

На най-близкия монитор видя Мариса да лежи върху Бъч, който я беше обгърнал с ръце. Голите му колена бяха широко разтворени, така че тя да се намести между тях. Притиснати едно в друго, телата им се движеха ритмично. Макар Вишъс да не виждаше лицата им, беше очевидно, че устните им са като залепнали, а езиците им — преплетени.

Ви потри брадичката си, усещайки смътно, че под оръжията и кожените дрехи кожата му пламти. Господи… Ръката на Бъч бавно се плъзна нагоре, потъна под изобилието от руса коса и помилва Мариса по шията.

Възбудата му беше очевидна, но въпреки това беше толкова внимателен с нея. Толкова нежен.

Ви се замисли за секса, който беше правил в нощта, когато отвлякоха Бъч. В него нямаше нищо нежно. Точно както искаха и двамата участници.

Бъч се завъртя и положи Мариса на леглото, така че сега той беше отгоре. От движението връзките на болничната му нощница се скъсаха и тя се разтвори, разкривайки мускулестото му тяло. Татуировката в основата на кръста му заподскача, когато бедрата му си запроправяха път през полите на Мариса, опитвайки се да стигнат до целта си. Докато ерекцията му, без съмнение корава като камък, се стремеше към нея, дългите й, елегантни ръце се обвиха около него и пръстите й се впиха в голия му таз.

Тя заби нокти в кожата му и Бъч повдигна глава, несъмнено за да простене от удоволствие. Ви съвсем ясно си представи звука, макар да не го чу… Изпълни го странен копнеж, появил се сякаш от нищото. По дяволите. Какво точно от сцената, която се разиграваше пред него, искаше за себе си?