Споделена любов

— Е, аз съм тук, нали? — Бъч отново близна връхчето на зърното й. — Да, тук съм. Дай ми ръката си, Мариса.

Тя го стори и той целуна дланта й.

— Нека ти покажа какво е да почувстваш допира на истинско съвършенство.

Той пъхна показалеца й в устата си и го засмука, после го освободи и го насочи към набъбналото й зърно. Докосвайки я със собствената й ръка, той започна да описва кръгове около него.

Без да откъсва очи от лицето му, Мариса отпусна глава на леглото.

— Толкова е…

— Меко и в същото време стегнато, нали?

Той се наведе над нея и покри зърното и пръста й с устата си, обгръщайки ги във влажна топлина.

— Харесва ли ти?

— Да… о, Скрайб Върджин, да!

Ръката му се плъзна към другата й гърда, подръпна зърното й и се зае с меката извивка отдолу. Колко беше едър, надвесен над нея по този начин! Болничната нощница се беше свлякла от напрегнатите му рамене, мускулите на ръцете му бяха издути от усилието да се задържи над нея. Когато наклони глава и се зае с другата й гръд, Мариса усети коприненомекия допир на тъмната му коса върху бялата си кожа.

Обгърната от топлина и обзета от някакво неясно безпокойство, Мариса дори не забеляза, че полите на роклята й се раздвижиха… поне докато не ги усети вдигнати около бедрата си.

— Ще ми позволиш ли да стигна малко по-далеч? — попита Бъч, усетил как тя настръхва. — Кълна се, че ще спра веднага щом поискаш.

— Аз… добре.

Ръката му погали голото й коляно и тя подскочи, но бързо забрави страха си, когато той отново се зае с гърдите й. Като описваше бавни, лениви кръгове, дланта му се плъзгаше все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая се пъхна между бедрата й…

Изведнъж Мариса почувства как нещо се излива от нея. Ужасена, тя затвори крака и го отблъсна.

— Какво има, скъпа?

Пламнала като божур, тя промърмори:

— Усетих нещо… различно.

— Къде? Тук долу ли? — Бъч поглади вътрешната страна на бедрото й.

Тя кимна и по устните му се разля чувствена усмивка.

— Наистина ли?

Той я целуна и продължи да й говори, без да откъсва устни от нейните:

— Искаш ли да ми кажеш какво?

Мариса се изчерви още по-силно, а Бъч продължи да я гали.

— Различно как?

— Аз…

Просто не можеше да го изрече на глас.

— Влажна ли си? — прошепна Бъч в ухото й и когато тя кимна, от гърдите му се откъсна гърлен стон. — Това е добре… точно това искам да чувстваш.

— Така ли? Защо…

С едно бързо, плавно движение, той я докосна между краката. Допирът накара и двамата да подскочат.

— О, господи! — простена той и положи глава на рамото й. — Ти го искаш точно толкова, колкото и аз.

Ерекцията на Бъч затуптя, докато пръстите му почиваха върху топлия, влажен сатен, който все още закриваше сърцевината на Мариса. Знаеше, че ако свали бикините й, го очаква море от меден нектар, но не искаше да я изтръгва от мига.

С пръсти, проследяващи формата на нейните извивки, той потърка с длан горния край на цепката й, там, където знаеше, че удоволствието ще е най-голямо. От устните й се откъсна стон, бедрата й се вдигнаха нагоре, после последваха бавния му ритъм. Което, естествено, едва не го накара да изригне. За да запази контрол, той изви бедра, така че възбудата му да бъде уловена като в капан между корема му и матрака.

— Бъч, искам… нещо… аз…

— Скъпа, някога…

О, по дяволите, разбира се, че никога не се беше задоволявала сама. Та тя беше изумена дори от усещането при докосването на гърдите си.

— Какво?

— Нищо.

Бъч остави сърцевината й и прокара пръсти по сатененото бельо.

— Аз ще се погрижа за теб. Имай ми доверие, Мариса.

Той впи устни в нейните и я целува, докато тя се понесе на вълните на екстаза. После пъхна ръка под сатена, покриващ сърцевината й.

И изруга задъхано, молейки се Мариса да е прекалено замаяна, за да го чуе.

Тя опита да се отдръпне.

— Какво не е наред с мен?

— Спокойно, спокойно.

Той я задържа, като затисна краката й с бедро… и се уплаши, че е получил оргазъм — толкова мощно беше усещането, което го разтърси.

— Всичко е наред. Просто… ти си… о, господи, ти си съвсем гладка тук долу.

Бъч раздвижи ръка и пръстите му потънаха в гънките й. Мили боже, толкова беше гладка! Копринена. Гореща.

Почти се беше изгубил в кадифената й плът, когато усети объркването й.

— Нямаш нито едно косъмче там долу — обясни той.

— Това лошо ли е?

Бъч се разсмя.

— Красиво е. Ужасно вълнуващо за мен.

Вълнуващо? По-скоро секващо дъха. Единственото, което искаше, беше да се пъхне под полата й и да я вкуси, да я почувства, но този миг определено беше още много далеч.

Освен това, въпреки че се чувстваше като неандерталец, мисълта, че е първият мъж, сложил ръка там долу, беше невероятно възбуждаща.

— Харесва ли ти така? — попита той, засилвайки малко темпото.

— Господи… Бъч!

Мощна вълна разтърси тялото на Мариса и го повдигна от леглото. Шията й се изви в изящна дъга и прикова погледа на Бъч. Изведнъж той почувства странен порив — искаше да я ухапе. Устата му се отвори, сякаш се канеше да направи точно това.

Той изруга и пропъди необикновения импулс.

— Бъч… боли ме.

— Знам, скъпа. Ще се погрижа за това.