Споделена любов

В резултат на бързо напредващата деменция, от която страдаше, Одел О’Нийл понякога мислеше, че Бъч е мъртъв и затова не идва да ги вижда. Другият начин, по който се справяше с отсъствието му, беше, като си измисляше абсурдни истории за него. Като например, че се бил кандидатирал за кмет на Ню Йорк. Или пък следвал медицина. Или че не бил син на баща си и затова Еди не можел да го понася. И трите неща бяха пълни глупости. Първите две — по очевидни причини, а третата, понеже Еди никога не беше харесвал особено никое от децата си, не само Бъч.

— Въпреки това трябва да го поканиш, Джойс. Това е неговото семейство.

— Вече не е.

За последен път беше говорила с брат си… Господи, май беше на сватбата й, преди пет години! Оттогава никой от тях не беше чувал почти нищо за него. В семейството се говореше, че баща им бил получил съобщение от Бъч през… август? Да, към края на лятото. Оставил му телефонен номер, на който можели да го открият, и това бе всичко.

Въздухът излезе от нослето на Шон с тихо свистене.

— Джойс?

— О, хайде де, дори и да го поканя, той няма да се появи.

— Е, в такъв случай ще си спечелиш признание, задето си го поканила, без да ти се налага да се занимаваш с него. А може би той ще те изненада.

— Майк, нямам намерение да му се обаждам. Сякаш си нямаме достатъчно грижи и без него!

Сякаш не й стигаше това, че майка й беше луда и страдаше от Алцхаймер.

Джойс демонстративно си погледна часовника.

— Хей, „От местопрестъплението“ трябва да е започнал.

И тя решително изведе мъжа си от детската стая, отклонявайки мислите му от нещата, които изобщо не бяха негова работа.

Когато се събуди, Мариса не беше сигурна колко е часът, но знаеше, че е спала дълго. Когато отвори очи, видя, че Бъч спи дълбоко, плътно притиснат до гърба й; мускулестото му бедро бе между краката й, пръстите му лежаха на гръдта й, главата му почиваше върху шията й.

Тя предпазливо се отдръпна и се обърна с лице към него. Погледът й се спусна по тялото му. Чаршафът, който той бе придърпал по-рано, се бе смъкнал надолу и в основата на бедрата му, скрито под тънката болнична нощница, тя видя нещо плътно. Мили боже… ерекция. Той беше възбуден.

— Какво гледаш, любима? — дрезгаво попита Бъч.

Мариса подскочи и вдигна поглед нагоре.

— Не знаех, че си буден.

— Изобщо не съм заспивал. Съзерцавах те часове наред.

Той придърпа чаршафа нагоре и й се усмихна.

— Е, как се чувстваш?

— Добре.

— Искаш ли да кажа да ни донесат зак…

— Бъч — прекъсна го тя, макар да не знаеше как точно да изрази онова, което си мислеше. — Мъжете също правят онова, което ти направи с мен, нали? Имам предвид снощи, когато ме докосваше.

Той почервеня и подръпна чаршафа.

— Да, правим го. Но ти няма защо да се тревожиш за това.

— Защо?

— Просто не е нужно.

— Ще ми позволиш ли да те погледам — попита тя и кимна към бедрата му. — Там долу?

Бъч се закашля.

— Наистина ли го искаш?

— Да. Господи, да… Искам да те докосна там.

Бъч изруга тихо и прошепна:

— Онова, което ще се случи, може да те стресне.

— Стреснах се и когато ръката ти беше между бедрата ми. Нещо подобно ли ще изпиташ? Също толкова прекрасно?

— Да…

Бедрата на Бъч потръпнаха конвулсивно.

— Господи… Мариса…

— Искам да те видя гол.

Тя се надигна на колене и посегна към нощницата му.

— И искам аз да те съблека.

Бъч улови ръцете й в своите.

— Аз… ъъъ… Мариса, имаш ли представа какво се случва, когато един мъж свърши? Защото точно това ще стане, ако започнеш да ме докосваш. И няма да отнеме много дълго.

— Искам да го разбера. С теб.

Той затвори очи. И си пое дълбоко дъх.

— Мили боже.

После се понадигна и се наведе напред, така че Мариса да плъзне двете половини на нощницата надолу по ръцете му. След това се отпусна върху леглото и тялото му се разкри пред очите й — силният врат и широките рамене… очертаните мускули на гърдите, покрити от тъмен мъх… плоският корем… и…

Мариса отметна чаршафа. Господи, пенисът му беше…

— Станал е толкова… огромен.

Бъч се изсмя дрезгаво.

— Всеки мъж би искал да чуе точно това.

— Видях го, когато беше… не знаех, че става…

Тя просто не беше в състояние да откъсне очи от ерекцията, която почиваше върху корема му. Беше с цвета на устните му и бе поразително красива; главичката беше разделена от изящна резка, стволът беше със съвършено цилиндрична форма и много дебел в основата. А двете тежести отдолу бяха огромни, безсрамни, мъжествени.

Може би мъжете от неговата раса бяха по-големи от вампирите?

— Как ти харесва да те докосват?

— Ако си ти — всякак.

— Не, покажи ми.

Той затвори очи за миг и гръдният му кош се разшири. После повдигна клепачи и с полуотворена уста плъзна ръка надолу по тялото си. Отмествайки единия си крак настрани, той го взе в ръка, която бе достатъчно голяма, за да обгърне тъмнорозовата плът. С бавно, плавно движение, той погали възбудата си, от основата чак до върха.

— Или нещо такова — хрипливо каза той, задържайки го изправен. — Мили боже, виж само… готов съм да свърша още сега.

— Не. — Мариса бутна ръката му настрани и ерекцията му тупна тежко върху корема му. — Искам аз да те накарам да го направиш.