Споделена любов

Той продължи да целува гърдите й и засили ритмичната милувка на пръстите си, като внимаваше да стои от външната страна, да не би някоя по-силна конвулсия да я запрати на пода.

Оказа се, че трябва да се тревожи повече за себе си. Триенето и усещането на меката й плът, както и уханието й, изпълващо ноздрите му, се оказа твърде много за него и той внезапно си даде сметка, че бедрата му се движат в синхрон с ръката му и ерекцията му се търка в матрака. Когато главата му падна между гърдите й, защото нямаше сили да я държи изправена, Бъч разбра, че трябва да спре масажа, който сам правеше на пениса си. Трябваше да отдаде цялото си внимание на Мариса.

Той вдигна поглед към лицето й. В широко отворените й очи проблясваше страх. Беше на ръба и това я плашеше.

— Всичко е наред, скъпа, всичко е наред — прошепна той, докато ръката му продължаваше работата си между бедрата й.

— Какво се случва с мен?

Той допря устни до ухото й.

— Всеки момент ще свършиш. Отпусни се и се отдай на усещането. Аз съм до теб, няма да те оставя. Просто се дръж за мен.

Пръстите й се вкопчиха в ръцете му и когато ноктите й го одраха до кръв, той се усмихна. Всичко беше така съвършено. Тазът й рязко подскочи нагоре.

— Бъч…

— Точно така. Искам да свършиш. За мен.

— Не мога… не мога…

Тя поклати глава, уловена като в капан между онова, което тялото й жадуваше, и онова, с което мозъкът й не знаеше как да се справи. Ако той не стореше нещо много бързо, възбудата на Мариса щеше да пресъхне.

Без дори да се замисли, без сам да знае как това би могло да й помогне, Бъч зарови лице в шията й и я ухапа. Това се оказа напълно достатъчно. Мариса извика името му, тазът й се вдигна нагоре, мощни спазми разтърсиха тялото й и плъзнаха по гръбнака й. С огромна радост, Бъч остана до нея, докато пулсациите на оргазма постепенно утихваха, като й говореше през цялото време, макар че само Господ знаеше какво й казва.

Когато тялото й се отпусна на леглото, той вдигна глава от врата й. Между полуотворените й устни зърна връхчетата на вампирските й зъби и внезапно усети как го обзема желание, на което не можеше да устои. Той проникна с език в устата й и близна острите връхчета, наслаждавайки се на допира им върху плътта си. Искаше да ги почувства върху кожата си… искаше тя да пие от него, да напълни стомаха си с неговата кръв, да живее от нея.

Насили се да спре и изведнъж се почувства ужасно празен. Беше омаломощен от незадоволени нужди, не всички от които бяха сексуални. Искаше от нея… неща, които и сам не разбираше.

Очите й се отвориха.

— Не знаех, че… усещането ще бъде такова.

— Хареса ли ти?

Усмивката, която се разля по лицето й, беше достатъчна, за да го накара да забрави и собственото си име.

— О, да.

Той я целуна нежно, после оправи полите на роклята й и закопча копчетата на корсажа й, сякаш опаковаше невероятния дар на тялото й. После й помогна да се намести в сгъвката на ръката му и се отпусна до нея. Тя бързо потъваше в сън и за него беше неописуемо удоволствие да я гледа как заспива. Струваше му се най-естественото нещо на света, да стои буден до нея и да бди над съня й.

Макар че, по някаква неизвестна причина, му се искаше да е въоръжен.

— Не мога да си държа очите отворени — промълви тя.

— Не се и опитвай.

Бъч я погали по косата и макар да знаеше, че след десетина минути топките щяха да го болят както никога преди, почувства, че всичко в неговия свят е наред.

„Бъч О’Нийл, помисли си той, най-сетне откри своята жена.“

12.

— Толкова прилича на дядо си.

Джойс О’Нийл Рафърти се наведе над детското креватче и оправи одеялцето на тримесечния си син. Водеха този разговор от деня, в който детето се бе родило, и на нея започваше да й писва. Беше очевидно, че синът й се е метнал на баща си.

— Не, прилича на теб.

Джойс усети как ръцете на мъжа й се обвиват около кръста й и внезапно я обзе желание да се отдръпне. Той явно нямаше нищо против килограмите, които беше качила по време на бременността, но тя доста се тревожеше заради тях.

С надеждата да насочи мислите му в друга посока, тя каза:

— Изборът за другата неделя е твой. Можеш да се грижиш за Шон сам или да докараш мама. Кое предпочиташ?

Той я пусна.

— Защо баща ти не я вземе?

— Нали познаваш татко. Не се оправя много добре с нея, особено когато са затворени натясно в колата. Тя ще започне да става неспокойна, той ще се изнерви и когато пристигнат, ще намерят начин да провалят кръщенето.

Майк въздъхна.

— Смятам, че е по-добре ти да отидеш да вземеш майка си. Ние с Шон ще се оправим. Може би някоя от сестрите ти би могла да дойде с нас.

— Да. Може би Колийн.

Известно време двамата мълчаливо гледаха как Шон диша.

— Ще го поканиш ли?

На Джойс й се прииска да изругае. В семейство О’Нийл говореха така само за един човек. Брайън. Бъч. „Той.“ Еди и Одел О’Нийл бяха създали шест деца. Две от тях бяха загубили. Джейни беше убита, а след гимназията Бъч просто си беше тръгнал от живота им. Второто беше благословия, първото — проклятие.

— Той няма да дойде.

— Въпреки това трябва да го поканим.

— Ако се появи, мама съвсем ще се обърка.