Читаем Споделена любов полностью

— Престани да се разправяш с Леш. Остави копелето на мира. И отсега нататък ще идваш в голямата къща за всяко хранене.

Джон се намръщи, после посегна към малкия си бележник, за да е сигурен, че Зи ще го разбере.

— Задръж си отговора, момче. Не ме интересува.

Джон започваше да се вбесява, но Зи се усмихна, разкривайки чудовищните си вампирски зъби:

— Мисля, че си достатъчно разумен, за да не ми се опъваш, нали?

Джон извърна поглед. Прекрасно си даваше сметка, че Зи може да го прекърши надве без никакво усилие. И това още повече засилваше раздразнението му.

— Ще оставиш Леш на мира, ясен ли съм? Не ме карай да се намесвам. На никого от вас няма да му хареса. Кимни, за да съм сигурен, че разбираш.

Джон кимна, обзет от срам. И гняв. И изтощение.

Давейки се в агресията, която напираше в гърдите му, той изпусна шумно дъха си и разтърка очи. Господи, винаги досега беше толкова спокоен, може би дори — плах. Защо напоследък всичко го дразнеше?

— Преобразяването ти наближава. Ето защо.

Джон бавно вдигна глава. Правилно го беше чул, нали?

— Така ли? — попита той на езика на знаците.

— Да. Ето защо е от жизненоважно значение да се научиш да се контролираш. Ако издържиш преобразяването, ще се сдобиеш с тяло, способно на неща, които ще те смаят. Говоря ти за невъобразима сила. Свирепа, животинска сила, която убива. Мислиш, че сега имаш проблеми? Само почакай, докато дойде моментът, в който на плещите ти ще легне и този товар. Ето защо трябва да се научиш на самоконтрол сега.

Преди да излезе от стаята, Зейдист поспря и го погледна през рамо, при което светлината падна върху белега, който прорязваше лицето му и разкривяваше горната му устна.

— И още нещо. Имаш ли нужда да поговориш с някого? За… каквото и да било?

„Как ли пък не“, помисли си Джон. Само през трупа му щяха да го накарат да отиде при терапевта, при който го бе пратил Хавърс. Последния път, когато беше имал вземане-даване с лечителя на Братството, той го беше изнудил да отиде на психотерапевт, нещо, което Джон не беше искал и което нямаше никакво намерение да повтаря. След всичко, което се беше случило напоследък, щеше да се върне в онази клиника само ако кръвта му изтичаше.

— Джон? Имаш ли нужда да поговориш с някого?

Той поклати глава и Зейдист присви очи.

— Добре тогава. Но се разбрахме за теб и Леш, нали?

Джон сведе поглед и кимна.

— Отлично. А сега си замъкни задника в къщата. Фриц ти е приготвил вечеря и искам да видя как я изяждаш до последната хапка. Трябва да си силен за преобразяването.

Лесърите изобщо не изтълкуваха приближаването на Бъч като заплаха. По-скоро изглеждаха раздразнени, сякаш той не си вършеше работата.

— Зад теб, тъпанар такъв — каза онзи в средата. — Врагът е зад теб. Двама от Братството.

Бъч бавно ги заобиколи, като надникваше в същността на всеки от тях, без сам да знае как. Почувства, че най-високият от тримата е бил приет в редиците на лесърите преди не повече от година — у него все още се долавяха следи от човешката му природа, макар Бъч да не бе сигурен откъде го е разбрал. Другите двама бяха в Обществото далеч по-отдавна — Бъч бе убеден в това, и то не само защото косата и очите им вече бяха изгубили цвета си.

Той спря зад лесърите и се загледа във Ви и Рейдж… които имаха такъв вид, сякаш техен близък приятел току-що бе издъхнал в ръцете им.

Бъч знаеше точно кога лесърите ще се хвърлят в атака и тръгна напред едновременно с тях. В мига, в който Рейдж и Ви заеха бойни позиции, Бъч сграбчи средния лесър за врата и го тръшна на земята.

Убиецът изрева, а Бъч скочи отгоре му, макар да си даваше сметка, че не се чувства достатъчно добре, за да се бие. Оказа се прав — копелето бързо се откопчи от хватката му и взе нещата в свои ръце. Много скоро Бъч се намери под него, борейки се за глътка въздух. Кучият син беше извънредно силен и адски свиреп — като сумист, заразен с бяс.

Макар и погълнат от усилието да не позволи да му откъснат главата, Бъч все пак забеляза ярката светлина, която лумна до него, съпроводена от силно изпукване. Миг по-късно това се повтори — очевидно Рейдж и Ви се бяха разправили със своите противници. До ушите на Бъч достигна шум от стъпки, които се приближаваха на бегом. Слава богу!

Само дето те пристигнаха тъкмо когато шибаното представление започваше.

Бъч за първи път погледна лесъра право в очите и в същия миг нещо сякаш си дойде на мястото. Двамата се вцепениха, като че ли яки метални решетки оковаха телата им. Докато убиецът стоеше съвършено неподвижен, Бъч усети как го връхлита непреодолим импулс да… Всъщност той и сам не знаеше към какво точно го подтиква този импулс, но беше достатъчно силен, за да го накара да отвори уста.

И да си поеме дълбоко дъх. Преди Бъч да разбере какво прави, дългото упорито вдишване вече изпълваше дробовете му.

— Не… — прошепна лесърът и затрепери.

Нещо премина между тях, някакъв черен облак напусна тялото на убиеца и се вля в Бъч.

Перейти на страницу:

Похожие книги