Сразени ангели

— Това ли? — за първи път изглежда смутен. Може би малко засрамен. — Това е… Да кажем, че е една алтернатива. Алтернатива за теб, но не мисля, че би искал да…

Поглеждам към щръкналия кръст. Внезапно вятърът спира и вече го виждам съвсем ясно.

На него вися аз.

Прикован с големи, ръждясали пирони, посивялата плът на ръцете и краката ми, пристегната от груби въжета, глава, клюмнала на гърдите. Чайки са кълвали лицето ми. Очниците ми са кухи, бузите — покрити с рани.

И сигурно ми е ужасно студено.

— Предупреждавах те. — В гласа му отново се долавя следа от някогашната насмешка. — Това е една алтернатива, но тук долу при огъня е по-топло. А имаме и това.

Той разтваря съсухрената си ръка и ми показва корова „колода“, с петна от кръв и полепнала тъкан. Докосвам с пръсти тила си, за да открия там зейнала дупка, в която ръката ми пропада с обезпокоителна лекота. Някъде долу върховете на пръстите ми опират в меката субстанция на мозъка.

— Виждаш ли — подмята той почти със съжаление в гласа.

— Откъде го взе, Семетайр?

— О, такива се намират лесно. Особено на Санкция IV.

— У теб ли е „колодата“ на Крюкшенк? — питам с внезапен изблик на надежда.

На лицето му се чете колебание.

— Но, разбира се. Те всички идват при мен — рано или късно. — Той кимва замислено. — Рано или късно.

Повторението е малко пресилено. Сякаш се опитва да убеди себе си. Чувствам, че надеждата ми отмира.

— По-късно, тогава — му казвам и отново протягам ръце към огъня. Вятърът ме шибва в гърба.

— За какво говориш? — разсмива се той.

— Тръгвам си. Няма какво да правя тук.

— Тръгваш си? — В гласа му се долавят заплашителни нотки. Той вдига „колодата“ и ми я показва. — Никъде няма да ходиш, мое малко вълче. Ще останеш тук, с мен. Имаме малко работа да свършим.

Този път аз съм този, който се разсмива.

— Разкарай се от главата ми, Семетайр.

— Ти… — той ме посочва със закривен пръст през огъня. — Ще… останеш.

Калашникът вече е в ръката ми, с натежала дръжка от пълния магазин.

— Трябва да вървя — казвам. — Ще предам на Хенд поздрави от теб.

Той се надига, с блеснал поглед.

Насочвам оръжието.

— Предупредих те, Семетайр.

Стрелям в пространството под ръба на шапката. Три равномерни изстрела.

Куршумите го отхвърлят назад и той се просва по гръб на пясъка, на три метра зад огъня. Изчаквам, за да видя дали ще стане, но той е изчезнал. Огънят също бързо загасва.