Сразени ангели

— В такъв случай щяхме да хвърлим през нея радиомаяка и да се молим да не привлече вниманието на нанолите, преди да е подал сигнал. Айзък, аз съм Емисар. Свикнал съм с всякакви ситуации. Знаех, че разполагаме с радиомаяк, и затова разчитах на последна възможност. Сън можеше да го поправи, да го нагласи на постоянна емисия, а после всички щяхме да си пръснем мозъците и да чакаме, докато някой дойде да ни прибере. Какво значение — и без това след седмица щяхме да се разделим с тези „ръкави“.

Той се усмихна. И двамата се засмяхме.

— И все пак, Такеши, не бих го нарекъл стратегическо планиране.

— Не те разбирам, Айзък — добавих малко по-сериозен тон в разговора. — Аз съм Емисар. Стратегическият план предвиждаше да избия всички, които се опитват да ми попречат. Оцеляването е на второ място, като награда. Такъв съм си — свих рамене.

— Добре, Такеши. Почини си — рече той и си тръгна.

Изпратих го с очи, сетне потърсих с поглед неподвижното тяло на Сучиади. Надявах се тетраметът да ме държи буден достатъчно дълго, докато дойде в съзнание и открие, че е в ръцете на Клина и че го заплашва екзекуция.

37.

Тетраметът е едно от любимите ми лекарства. Не пришпорва така необуздано като някои от армейските стимуланти, което на практика означава, че не можеш да забравиш някои полезни неща от типа, че не е възможно да се лети без гравираница или че натиснеш ли това копче, ще се превърнеш на пихтия. В същото време ти позволява да черпиш от енергийните резерви на клетъчно ниво, до които човек без необходимата подготовка няма никакъв достъп. Възбудата е продължителна, но не оставя странични ефекти, ако се изключат някои напълно поносими моменти на халюцинация, които обикновено са в началото и могат лесно да бъдат преодолени. Пък и те най-често са свързани с предозиране.

Започвах да се чувствам в леко приповдигнато настроение по времето, когато другите се пробудиха, и може би по тази причина разтърсих Сучиади малко по-рязко, отколкото беше необходимо.

— Жиан, ей, Жиан! Отвори тия заспали очи. Познай къде сме!

Той премигна със странно, детинско изражение.

— К-какво…

— На брега сме, човече. Клинът дойде и ни изтегли от кораба. Клинът на Карера, мои стари дружки. — Усещах, че ентусиазмът ми е малко пресилен, но не можех да направя нищо, попаднал изцяло в плен на тетрамета. — Спасиха ни, Жиан. Клинът!

— Клинът ли? Това е… — той млъкна, докато обмисляше информацията със сънения си мозък. — Чудесно. Клинът на Карера, значи. Не мислех, че се занимават със спасителни операции.

Приседнах до него на леглото и се ухилих.

— Дошли са за мен — рекох и почувствах, как ме изпълва топлина. — Можеш ли да повярваш?

— Щом го казваш — Сучиади се надигна. — Кои оцеляха?

— Всички, освен Сън — посочих към ъгъла. — Но поне „колодата“ й е съхранена.

Лицето му се сгърчи. Спомени, които си пробиваха път в мозъка му като заседнало парче от шрапнел.

— Ето я там. Виждаш ли я?

— Да, виждам я… Имаше призраци… — добави той след малко.

— Жиан, говориш твърде необмислено за един боец нинджа. Нали се разбрахме на какво сме били свидетели? Най-вероятно някакъв стар запис.

— Доста странна дефиниция за понятието призраци — Амели Вонсава седеше на съседното легло. — Ковач, правилно ли чух, че Клинът дошъл да ни спаси?

Кимнах и я погледнах втренчено.

— Тъкмо това обяснявах на Жиан — посочих Сучиади. — Изглежда все още се радвам на привилегиите на почетен член.

Тя схвана намека. Трябваше й не повече от секунда.

— Радвам се за теб. — Сетне се огледа. Останалите все още се надигаха. — На кого да съобщя щастливата вест, че не сме мъртви?

— Избери си сама.

След това вече беше по-лесно. Вардани възприе новата идентичност на Сучиади с невъзмутимо безразличие, Хенд, който имаше опит в корпоративните интриги, дори не мигна. А за Люк Дьопре, ветеран от стотици тайни операции, подобни трикове бяха въздух и вода.

Но очевидно всички ние все още бяхме под въздействието на онези последни минути на марсианския кораб. Всъщност това донякъде бе от полза, защото така мигновеното превръщане на Сучиади в Жиан бе възприето по-лесно.

— Поне вече знаем защо са зарязали онази проклетия насред космоса — рекох по някое време. — Радиацията и биологичното заразяване са нищо в сравнение с шоуто там. С тях поне можеш да се справиш. Но представяте ли си да управлявате космически кръстосвач и всеки път, когато положението стане напечено, старият екипаж да се появява изневиделица и да започне да подрънква с вериги.

— Аз — заяви тържествено Дьопре — не вярвам в призраци.

Това не им направи особено впечатление.

— Да не искаш да кажеш — попита Вонсава, — че когато са напускали кораба или са измрели, марсианците са оставили нещо след себе си? Нещо такова?

Вардани поклати глава.

— Ако е така, трябваше да е нещо, на което да сме се натъквали досега. А ние се ровим из марсианските руини повече от петстотин години.