Сразени ангели

Щурмовият кораб се наклони неочаквано и върху раменете и гърдите ни се стовари огромна тежест. Кръвта се стече в краката ни. Ставаше все по-трудно да се диша.

— Исууусе Хрииисте! — произнесе Оле Хансен през стиснатите си зъби.

Скоро след това положението се поуспокои. Изглежда бяхме излезли на орбита и Амели Вонсава бе прехвърлила част от мощността на ускорителите към бордовата гравикомпенсираща система. Завъртях глава към Дьопре.

— Значи преувеличава, а?

Той близна с език юмрука си и отгоре остана червено петънце кръв от прехапания му език.

— И това ако не е преувеличаване.

— Излязохме на орбита — потвърди предположенията ми Вонсава. — Разполагаме с приблизително шест минути безопасен полет под геосинхронизирания чадър на Приземяване. След това ще бъдем изложени на опасността от засичане и прехващане и вероятно ще се наложи да прибягвам до внезапни маневри, затова дръжте си езиците зад зъбите.

Дьопре кимна мрачно и показа на околните окървавения си юмрук. Из кабината отекна дружен смях.

— Ей, Хенд — провикна се Ивет Крюкшенк. — Защо твоят любим Картел още не се е сетил да докара пет-шест високоорбитални оръдейни платформи и да приключи войната?

Малко по-нататък по редицата Маркус Сучиади се подсмихна лекичко, но не каза нищо. Двамата с Оле Хансен си размениха погледи.

— Ей, Крюкшенк — сапьорът вероятно бе решил да отговори, по незабележимо нареждане на Сучиади. — Не си ли чувала за мародерни бомби? Имаш ли представа каква голяма цел става от високоорбиталните оръдейни платформи?

— Сигурно — отвърна Крюкшенк, без никакво намерение да се предава. — Но сега повечето от кемпистките мародерни бомби са на повърхността и при съответното геосинхронизиране…

— Опитай се да го обясниш на жителите на Собървил — прекъсна я Вардани и това като че ли сложи край на дискусията.

— Обстрелът на Собървил е от наземно базиране, госпожице Вардани — обади се не след дълго Жиан.

— Така ли?

Хенд се покашля многозначително.

— Ще отбележа само, че Картелът няма точна представа за броя на въоръжените с ракети автопилотни устройства, които летят над повърхността на планетата…

— Да бе — изсумтя Хансен.

— … но всеки опит за разполагане на оръжейни системи на висока орбита в този момент би бил крайно рискован…

— Финансово? — прекъсна го Вардани.

Хенд я дари със злобна усмивка.

— Всеки момент ще напуснем защитния чадър на Приземяване — обяви Амели Вонсава по интеркома. — Пригответе се за известни сътресения.

Почувствах едва доловимо нарастване на напрежението в слепоочията. Вонсава се приготвяше за акробатични изпълнения по време на навлизането в долните слоеве на атмосферата. Излизахме извън обсега на високоорбиталните оръдейни платформи, които вече не можеха да упражняват бащинския си надзор върху нас. Оттук нататък можехме да разчитаме само на себе си.

Те експлоатират и търгуват, и сменят територията си постоянно, но въпреки това лесно можеш да привикнеш с тях. Да привикнеш със сияещите им небостъргачи и нанокоптерната сигурност, с техните картели и високоорбитални оръдейни платформи, с тяхното проточило се през вековете нечовешко търпение и априори приетата роля на кръстници на човешката раса. Можеш да се изпълваш с безкрайна благодарност заради жалкото, но осигурено съществуване на някоя корпоративна платформа. И да го намериш за милион пъти по-предпочитано от трескавото мятане в човешкия хаос извън стените на корпорацията.

Можеш да си им толкова благодарен.

Трябва да се внимава с това.

— Напускаме високата орбита — обяви Амели Вонсава от пилотската кабина.

Гмурнахме се надолу.

С бордови компютър на минимален режим това приличаше на гравискок, преди да се задейства спирачната система. Червата ми се повдигнаха до ребрата, напрежението в очите се засили. Невростимулаторите внезапно се пробудиха и биопластините в дланите ми потрепериха. Вонсава се стараеше да изстиска всичко, на което бяха способни двигателите, без да я е грижа, че така може да ни сплеска на пода. Единственото, което я интересуваше, бе да изпревари кемпистките системи за ранно предупреждаване…

И изглежда, че успя.

Приводнихме се в морето на два километра от Дангрекския бряг, в типично десантен стил, използвайки водата за бързо охлаждане на нагрятата външна обшивка. На други планети подобно поведение щеше да предизвика воя на цяла армия еколози, загрижени за опазването на океанската флора и фауна, но имах чувството, че точно в този момент на Санкция IV не ни заплашваше подобна опасност. Войната има своя успокоителен ефект върху политиката. Вече не се налага да се съобразяваш с цял куп условности и всичко е далеч по-опростено. Бий се и победи, и отнеси победата вкъщи. Всичко останало избледнява като небето над Собървил.

— На повърхността сме — обяви с монотонен глас Вонсава.

— Предварителните наблюдения не показват наличието на подозрително раздвижване. Продължавам към брега на спомагателни двигатели, но ще ви помоля да останете по местата си до второ нареждане. Командир Хенд, получихме хиперсъобщение от Айзък Карера, което вероятно ще ви заинтересува.