Сразени ангели

На Адорацион било дори по-лошо. Колонизаторският шлеп „Лорка“ потеглил няколко десетилетия преди марсианската епопея, запокитен към най-близкия от подходящите за заселване светове, обозначени върху марсианските карти, с храбростта на захвърлен срещу танк коктейл „Молотов“. Това бил почти отчаян щурм срещу бронираните дебри на космическото пространство, акт на технологично предизвикателство пред лицето на деспотичната физика, която владее космоса, и наивна проява на доверчивост към наскоро разшифрованите марсиански архиви. Всъщност още от самото начало всички очаквали само и единствено провал. Дори онези, които предоставили копираното си съзнание на колонизаторските „инфоколоди“ и своите гени в ембриобанката, не хранели кой знае какви надежди, че техните съхранени в машината съзнания ще видят края на пътуването.

Адорацион4, както подсказва названието, в началото приличал на осъществен блян. Зелено-оранжев свят, с приблизително същото съдържание на кислород и азот, каквото има в земната атмосфера, и с далеч по-благоприятно съотношение земя-вода. Растителни форми, които се оказали напълно подходящи за храна на клонирания добитък, и почти никакви хищници. Всичко това изглежда предизвикало някакъв странен религиозен екстаз у първите колонисти, защото още щом слезли от „Лорка“, те се заели да строят катедрала.

Изминала една година.

По онова време хипервръзката все още била в своя зародиш, способна да пренася не повече от кратки шифровани съобщения. Новините, които достигнали до Земята, били като писъци от затворена стая в подземията на пустеещ замък. Двете екосистеми се срещнали и сблъскали като армии на бойното поле, всяка от които нямала накъде да отстъпи. Осемнайсет месеца след приземяването от приблизително един милион колонисти на борда на „Лорка“ седемдесет процента загинали.

Обратно в лабораториите.

В наши дни колонизирането се е превърнало в цяло изкуство. Нито една органична форма на живот не напуска кораба преди екомодулиращата програма да създаде цялостен образ на екосистемата. Пускат се автоматизирани сонди, които кръжат над новооткритата планета и събират образци. Изкуственият интелект поглъща информацията и изработва модел, съобразен с присъствието на земни форми на живот, като се набелязват потенциалните конфликтни точки. За всеки възможен проблем той написва и съответното решение — геннотехнично или нанотехнично, а накрая, базирайки се на цялостното изследване, създава протокол за заселване. Въоръжени с този протокол, колонистите излизат навън.

Ако прегледате протоколите за трийсетте заселени свята, ще забележите, че някои определени видове се появяват отново и отново. Това са успехите на земната еволюция — силни, адаптативни, еволюционни атлети. Повечето от тях са растения, микроби и насекоми, но има и няколко от по-едрите животни. Мериносовата овца, мечката гризли и морските чайки са по правило на челни позиции в списъка. Те са трудни за изтребване.

Навсякъде около траулера беше покрито с трупове на птици, които едва се полюшваха в спокойните води на залива.

Корабът бе пострадал сериозно. Откъм Собървил боята му бе почерняла и изгоряла, на места дори бе разтопен металът. Прозорците бяха изпотрошени, а палубата бе покрита с останки от изгоряла рибарска мрежа. Съдейки по размера на пораженията, всеки, който се бе намирал на палубата в момента на взрива, би трябвало да загине от изгаряния трета степен.

Не се виждаха никакви трупове. Всъщност, вече го знаехме от виртуалната симулация.

— Тук долу няма никой — докладва от трюма Люк Дьопре. — Ако питате мен, не е имало от месеци насам. Дори от година. Храната е изядена от буболечки и плъхове.

— Каква храна? — попита намръщено Сучиади.

— О, храна е имало доста. — Дьопре се покатери на палубата и примижа с очи, докато привикне с ярката светлина. — Изглежда са вдигнали голям купон, само дето никой не е останал след това да почисти.

— И аз съм ходила на такива купони — обади се Вонсава.

Откъм трюма долетя характерният пукот на фотонер. Сучиади, Вонсава и моя милост настръхнахме. Дьопре се ухили.

— Крюкшенк стреля по плъховете — обясни той. — Тук са доста едрички.

Сучиади прибра оръжието и надзърна през отвора към трюма.

— Дьопре, колко, по твоя преценка, е имало долу?

— Плъхове ли? — усмивката на Дьопре се разшири. — Трудно е да се каже.

— Питам за екипажа, сержант. Моряците колко са били.

Дьопре повдигна рамене, демонстрирайки безразличие към очевидното напомняне да спазва субординацията.

— Не съм готвач, капитане. Не мога да кажа.

— Аз бях готвач — обади се Амели Вонсава. — Ще сляза да погледна.

— Ти ще останеш тук. — Сучиади доближи перилата и изрита една мъртва чайка във водата. — Оттук нататък бих искал по-малко да се приказва и повече да се изпълнява. Първо, ще почистите палубата. Дьопре, слез в трюма и помогни на Крюкшенк да изтреби плъховете.

Дьопре въздъхна и метна фотонера си на ремък. Извади от кобура на кръста архаичен заряден пистолет и провери пълнителя.