Сразени ангели

Двамата с Хенд разменихме погледи. Той се пресегна и доближи микрофона до устните си.

— Подайте го на персоналните инфомаски. Моята, на Ковач и Сучиади.

— Разбрано.

Смъкнах слушалките и си нахлузих инфомаската. Пред мен се появи Карера, на фона на потоци от кодирана информация. Носеше бойна униформа, на челото му зееше набързо обработена рана. Определено имаше изморен вид.

— Тук е Северен край. До полет 931/4. Получихме потвърждение за текущото ви местонахождение и посока на движение, но съм длъжен да ви предупредя, че при сегашните обстоятелства не сме в състояние да ви осигурим наземна и въздушна поддръжка. Силите на Клина са отстъпили от бреговете на езеро Мейсън и са преминали на резервна отбранителна позиция. В района на радиационно поражение се очаква мощна заглушителна завеса, така че това вероятно е последният ни контакт с вас. В добавка към стратегическите особености на операцията ви предупреждавам за още една подробност. В покрайнините на Собървил по нареждане на Картела са били разгърнати експериментални наноремонтни системи. Не можем да предвидим какво ще е поведението на тези системи при съответните промени в обстановката. Моят личен съвет е да се отдалечите на спомагателни двигатели до Мейсън и да изчакате, докато получим подробни сведения за района. Това обаче може да отнеме повече от седмица. — Той направи кисела гримаса, сякаш бе доловил неприятна миризма. — Преценете сами дали си заслужава рискът да продължите с изпълнението на корпоративната задача, каквито и ползи да носи успешното й завършване. Прилагам код за директна връзка с Клина, в случай че решите да извършите спешна евакуация. Нямам друго за вас. Успех. Край на предаването.

Свалих си маската и забелязах, че Хенд ме наблюдава с едва забележима усмивка в ъгълчето на устата.

— Не мога да кажа, че звучеше твърде оптимистично. Такъв ли е винаги?

— Да, пред лицето на клиентската глупост. Какво беше това, за експерименталните…

Хенд ми направи незабележим знак да замълча и поклати глава.

— Не се безпокой. Стандартна пропаганда на Картела. Така се държат настрани нежеланите гости.

— Искаш да кажеш, че са само приказки?

Хенд се засмя отново. Сучиади не каза нищо, но устните му се изпънаха. Отвън шумът на двигателите се усили.

— На брега сме — съобщи Амели Вонсава. — Намираме се на двайсет и един километра и седемстотин метра от собървилския кратер. Ще слезете ли за снимки?

19.

Пухкаво бяло.

За един кратък миг, докато стоях на стълбичката на „Наджини“, имах усещането, че навън вали сняг.

— Чайки — произнесе Хенд с вид на познавач, скочи долу и разрина с крак натрупаната перушина. — Радиацията ги е изтребила.

Вълните на иначе спокойното море бяха покрити със застинала, бяла пелена.

Когато колонизаторските шлепове за първи път се приземили на Санкция IV, а също и на Харланов свят, за местните обитатели те били истински катаклизъм. Колонизацията на една планета е невероятно разрушителен процес и модерните технологии не са направили много по въпроса. И досега хората се разполагат на върха на хранителната верига главно като унищожават конкурентите си в екосистемата — големи и малки. Неизбежно унищожение, което започва от мига, когато шлеповете докоснат повърхността.

Гигантските колонизаторски кораби изстиват бавно, ала вътре вече кипи трескава активност. Потоци от клонирани ембриони напускат криорезервоарите и се разтоварват от грижовните машини в камерите за ускорено израстване. Тук те получават огромни количества растежни хормони и хранителни вещества, с помощта на които всеки един от клонингите достига зряла възраст само за няколко месеца. А през това време навън вече излизат първите групи, отгледани през последните месеци от междузвездния полет, готови да заемат полагаемото им се място в новия световен ред. Нищо общо с романтиката на обетованата земя, за която така обичат да пишат хроникьорите.

Но най-разрушителни от всички са машините за промяна на обкръжаващата среда.

Всеки сериозен план за планетно колонизиране неминуемо е свързан с няколко изкуствени екоинтелекта. След първоначалните катастрофи на Марс и Адорацион започна да става ясно, че опитите да се създаде изолирана среда от земна екосистема на чужд и враждебен терен са обречени на неуспех.

Първите колонисти, които вдъхнали от тераформирания въздух на Марс, измрели до няколко дни, а мнозина от онези, които останали вътре, станали жертви на червеите, родени от зловещи буболечки, които никой преди това не бил виждал. Тези буболечки се оказали далечни наследници на една земна пустинна пеперуда, която се развила по непредсказуем начин в тераформираните условия на новата планета.

И така. Обратно в лабораториите.

Изминали две поколения, преди марсианските колонисти да могат най-сетне да дишат атмосферен въздух.