Сразени ангели

— Направих всичко както трябва — заговори тя. — Открих нужната честота, звуковите и визуалните глифи са проверени. Изчисленията ми съвпадат, поне дотолкова, доколкото разбирам от това. Тръгнах от неща, които зная със сигурност, екстраполирах в посоката, в която — доколкото си спомням — се движех предишния път. Би трябвало да се получи, мамка му. Но сигурно пропускам нещо. Нещо, което съм забравила. Нещо, което… са извлекли от мен.

Долових истерична нотка в гласа й, но мисълта ми се движеше в друга посока.

— Ако тук е идвал някой преди нас, не би ли могъл да промени параметрите?

Тя мълчеше. Чаках търпеливо. Накрая вдигна глава.

— Знаеш ли… и аз си го помислих. Но е малко вероятно. Шансът навярно ще е един на милион. Не, сигурна съм, че пропускам нещо.

— Но все пак е възможно?

— Всичко е възможно, Ковач. Всичко. Но не е реално. Човек не може да го направи.

— Нали човек я е отворил предния път.

— Така е, Ковач. И куче може да отвори врата, ако се изправи на задните си лапи. Но кога за последен път си виждал куче да сваля врата от пантите и пак да я закачва?

— Разбрах.

— Въпросът тук опира до познания. До всичко, което сме научили за марсианските технологии — активиране на противошквални укрития, управление на метросистемата, която откриха на Земя Нкрумах — все неща, които обикновеният възрастен марсианец е можел да върши и насън. Технологии от бита. Като да караш кола и да живееш в къща. Това обаче — тя посочи конструкцията от другата страна на батареята от прибори, — това е кулминационната точка на тяхната наука. Единствената, която сме открили за, петстотин години ровичкане из над трийсет планети.

— Може би не сме търсели където трябва. Може би сме се радвали на шарената обвивка, докато същевременно сме мачкали с обувки финото й съдържание, което някога е опазвала?

Тя ми хвърли учуден поглед.

— Ти откога стана последовател на Вичински?

— Прочетох това-онова на Приземяване. Но ще ти призная, че не беше никак лесно да открия подробни материали за работата му. От малкото, с което се запознах, останах с впечатлението, че е бил върл противник на прилаганата от Гилдията тактика за издирване и разкопки.

— Сигурно защото по онова време вече е бил огорчен. Не е никак лесно да си жертва на постоянни нападки.

— Той е предсказал вратите, нали?

— В голяма степен. Съществуват известни данни, водещи към това заключение, сред архивните материали, които групата му е открила на Бредбъри. Няколко препратки към нещо, което наричали „Стъпка отвъд“. Гилдията предпочита да го интерпретира по-скоро като възгледи на поет лирик за хипертранспортните технологии. По онова време нямахме ясна представа какво точно четем — епична поема или синоптична прогноза. Всичко ни изглеждаше еднакво и Гилдията се радваше на всяко, що-годе по-правдоподобно обяснение. „Стъпка отвъд“ като превод на хипертунелна връзка бе задраскано от протоколите на изследователите. Реши се, че е безсмислено, след като става дума за технология, която никой не е виждал.

Силна вибрация разтърси стените на пещерата. Пространството вътре се изпълни с прах. Вардани хвърли изплашен поглед към мониторите.

— Ой-ой!

— Да, изглежда такива неща ще ни се случват все по-често. Трябва да е от системите на вътрешния периметър. Ще докарам тук подвижна платформа, за да проверя здравината на тавана на кухината. Не ми се ще да рухне върху теб в мига на твоя триумф.

— Трогната съм.

— Защо? Това е в интерес на всички.

— Друго имах предвид.

— Ах — махнах с ръка, чувствайки се неудобно. — Виж какво, ти вече веднъж си успяла да отвориш тази чудесия. Не виждам защо да не го повториш. Всичко е въпрос на време.

— Което ние нямаме.

— Кажи ми — погледнах я с проницателния поглед на Емисар. — Ако наистина това е връхната точка на марсианската технология, как въобще вашата група е успяла да се справи тогава? Искам да кажа…

Вдигнах умолително ръце. Тя ме разглеждаше с изморена усмивка и за първи път се запитах как ли й действа лъчевата болест и масивната доза лекарства.

— Все още не разбираш, нали, Ковач? Тук не става въпрос за човеци. Те не мислят като нас. Вичински го наричаше демократичен ретротехнодостъп. Това е като противошквалните укрития. Всеки може да ги ползва — поне всеки марсианец — защото, какъв смисъл да построиш нещо, което да не е достъпно за всички?

— Права си. Това не е човешко.

— Това е една от причините, заради които Вичински си имаше неприятности с Гилдията. Той написа статия за противошквалните укрития. Науката, която е вложена в тях, е невероятно сложна, но всичко е направено така, че да е достъпно и лесно. Системите за управление са максимално опростени, та дори и ние да можем да ги ползваме. Според Вичински това е явен признак за голямо расово разнообразие, което напълно отхвърля теорията за имперско разпадане и колониални войни.

— Просто не е знаел кога да замълчи, нали?

— И така може да се каже.

— Но какво е твърдял той? Война с друга раса? С някого, когото още не сме срещали?

Вардани повдигна рамене.