Сразени ангели

— Да. Прав си.

— Ето какво измислих. Тримата ще се качим на кораба и ще излетим, под предлог, че отиваме да проверим как я карат нанолите. Докато сме във въздуха, тя ще направи пълна проверка на всички системи. Но това трябва да стане по-късно следобед. Нека първо видим какво става с нашите приятелчета отвъд периметъра.

— Съгласен.

— Освен това ти предлагам да носиш един от тези, но някъде на скрито място — подадох му контактния парализатор, който бях взел от Амели Вонсава. — Хитра машинка, може да ти свърши работа. Имаше ги на борда на „Наджини“ част от стандартното оборудване. За случай на бунт. Минимални последствия, ако го приложиш на неподходящия човек.

Той взе оръжието.

— Ех, добре. Ще ида да поговоря с Вонсава. Дано тримата успеем да попречим на това, което някой е започнал.

Отвън резонаторното оръдие отново откри огън.

24.

Амели Вонсава ни вдигна на пет километра, полетя известно време, сетне превключи на автопилот. Тримата се скупчихме над мониторите в пилотската кабина, като изморени ловци около огън. Вече три минути всички главни системи на „Наджини“ работеха нормално и Вонсава си позволи първата облекчена въздишка.

— Сигурно въобще не е имало причина за притеснение — рече тя, но не изглеждаше убедена. — Който и да го е направил, едва ли държи да умре тук с всички нас.

— Това — посочих — зависи единствено от степента на неговата убеденост.

— Да не намекваш, че Жи…

Сложих пръст на устните й.

— Без имена. Поне засега. Не избързвай пред събитията. Ако това нещо се срине на земята, надявам се, че поне „колодите“ ни ще останат невредими.

— Стига да не са минирани горивните клетки.

— Ами да се захващаме с проверката, тогава. Хенд?

Не ни отне много време да открием диверсията. Веднага щом Хенд отвори капака на един от защитените срещу удар контейнери, отвътре бликнаха отровни пушеци, които ни накараха да се приберем обратно в пилотската кабина. Успях да задействам навреме хидравличния люк и да изолирам помещението. Въпреки това очите ми се бяха насълзили и имах усещането, че някой стиска със закривени нокти дробовете ми.

— Мамицата му…

Амели Вонсава се обърна на пилотското кресло.

— Момчета, какво…

Хенд й махна да млъкне.

— Корозираща граната — изсвистях, докато си бършех сълзите. — Хвърлили са я в контейнера и са го затворили. Какво имаше в първи контейнер, Амели?

— Само минутка. — Тя се надвеси над един от мониторите. — Медицинско оборудване. Резервни платки за биохирурга, част от медикаментите за лъчева болест. Двата ППИП, единият от имобилизиращите антитравматични скафандри. Ох, и един от опознавателните маяци на „Мандрейк“.

Кимнах на Хенд.

— Логично. — Приседнах на една издатина. — Амели, можеш ли да провериш какво има в другите контейнери? Освен това искам да проветриш хангара, преди да влезем отново. Умирам достатъчно бързо и без тази гадост.

Над главата ми имаше автомат за напитки. Пресегнах се и напълних една чаша с вода. Хенд също поиска.

— И така.

— И така. — Той отпи от чашата. — Очевидно изтичането на информация от Приземяване ни преследва и тук. Или мислиш, че е някой извън лагера?

— Вероятността е малка — отвърнах. — Разполагаме с два охранителни периметъра, плюс кръвожадни наноли и смъртоносна доза радиация откъм полуострова. Трябва да е луд, за да се съгласи на подобна операция.

— Кемпистите, които проникнаха в центъра на „Мандрейк“, напълно съвпадат с това описание. Доколкото си спомням, имаха самозадействащи се разрушителни устройства на „колодите“. Истинска смърт.

— Хенд, и аз да тръгна срещу корпорация „Мандрейк“, ще поискам да ми поставят нещо подобно. Не искам и да си представям с какви средства за разпити и изтезания разполага вашият контраразузнавателен отдел.

Той не отговори, погълнат от мисли.

— За човек, успял да се промъкне в „Мандрейк“, проникването на кораба ще е детска игра.

— Така е. И все пак, аз съм на мнение, че е вътрешен.

— Добре, да приемем, че е така. Кой? Твоите или моите хора?

Извих глава към пилотската кабина.

— Амели, би ли дошла тук? Не ми се ще да разговаряме зад гърба ти.

Почакахме, докато тя превключи отново на автопилот, сетне се появи при нас със сконфузено изражение.

— Аз и без това ви слушах — призна.

— Хубаво — поканих я да седне. — Защото логично е да предположим, че ти си единственият човек, комуто можем да се доверим.

— Благодаря.

— Вонсава, това не е комплимент — намеси се Хенд. — Казала си на Ковач за изключването на системата и това в известна степен те поставя извън подозрение.

— Освен ако не съм прекалено хитра и не съм изиграла всичко така, че никой да не ме заподозре.

Затворих очи.

— Амели…

— Ковач, твоите хора или моите? — Хенд губеше търпение. — Кой?

— Моите? — замислих се, втренчил поглед в чашата. — Шнайдер знае достатъчно за совалките, за да изключи охранителната система. Вардани — не. И в двата случая някой трябва да се е появил с по-добро предложение от вашето. Но ми е трудно да го повярвам.

— Ами ако става въпрос за политическа мотивация? Възможно ли е някой от тях да е кемпист?

Опитах се да си припомня всичко, което знаех за Шнайдер.