Читаем Сребърна империя полностью

Загледа как Бату изчезва безмълвно в мрака. Нямаше сигнални тръби и барабани — врагът беше съвсем наблизо и не биваше да заподозре нищо. Туманът на Бату се построи бързо и пое в тръс към унгарския лагер. Монголските каруци, герите и ранените бяха оставени оттатък реката и трябваше да се оправят сами. Туманите бяха без багаж, можеха да препускат бързо и да нанесат тежки удари.

Субодай кимна отсечено на самия себе си. Трябваше да измине по-голямо разстояние от Бату, а времето бе съвсем малко. Усети, че сърцето му се разтупква по-силно. Рядко му се случваше да изпитва възбуда, но запази физиономията си безизразна, докато поведе последните два тумана на запад.



Крал Бела се събуди внезапно. Беше плувнал в пот. Разтърка очи да прогони кошмара и стана. Беше сънувал, че ги нападат. Примигна, когато започна да осъзнава, че това не е сън, а истина. Обхванат от внезапен страх, той подаде глава от командния павилион. Беше все още тъмно, но видя Конрад фон Тюринген на коня си, вече в пълно бойно снаряжение. Крещеше някакви заповеди. Хора тичаха във всички посоки, а оттатък стената зареваха бойни рогове. След миг Бела чу характерния грохот на барабани — с всеки миг ставаше все по-силен и ясен.

Изруга, върна се в палатката и затърси пипнешком дрехите си. Слугите бяха изчезнали. Препъна се в някакъв стол и изсъска от болка. Обу се и се облече, но всичко това му отнемаше ценно време. Грабна бродирания си жакет, наметна го на раменете си и изтича навън. Вече бяха довели коня му и той го яхна и се огледа.

Небето на изток избледняваше и Бела с ужас видя, че войската му е в пълен хаос. Чувалите с пясък бяха съборени и собствените му хора нахлуваха през отвора, гонени от дивите ездачи и стрелите им. Чу фон Тюринген да реве заповеди на рицарите си, които препускаха да подсилят отбраната, и в сърцето му пламна отчаяна надежда.

Чу грохот на още барабани и завъртя коня си. По някакъв начин монголите се бяха оказали зад него. Как бяха пресекли реката? Беше невъзможно, но ето че барабаните бяха зад гърба му и приближаваха.

Зашеметен, Бела препусна през лагера. Умът му все така отказваше да приеме случващото се. Неговите маджари бяха пробили очертанията на собствения си лагер на две места и се изливаха през отворите в търсене на спасение. Не можеше да си представи загубите, които би трябвало да са понесли, за да отстъпват по такъв начин.

Пред очите му отворите се разшириха и все повече хора се натъпкаха зад чувалите с пясък. Зад тях монголите продължаваха да нападат обърканите му хора, надупчваха ги със стрели и копия. Изглеждаха безброй и Бела се запита дали по някакъв начин не са успели да скрият резервна войска.

Помъчи се да запази спокойствие, въпреки че хаосът ставаше все по-ужасен. Знаеше, че трябва да си възвърне периметъра, да възстанови лагера и да събере хората си зад стените. След това можеше да прецени загубите и евентуално дори да предприеме контраатака. Изрева заповед на вестоносците и те препуснаха през суетящите се конници, като крещяха: „Възстановете стените! Дръжте стените!“ Ако успееше с това, може би щеше да се размине с катастрофата. Офицерите му щяха да въведат ред в хаоса. И той щеше да даде отпор на туманите.

Рицарите под командването на Йозеф Ландау го чуха. Строиха се и препуснаха в плътна маса през лагера. Междувременно монголите бяха стигнали стените и върху лагера се изсипа порой стрели. От това разстояние и с тази мощ на лъковете нямаше нужда да се прицелват. Бела не можеше да повярва на загубите, но рицарите продължиха напред като обсебени: също като него разбираха, че стените са единственото им спасение. Фон Тюринген поведе още сто от своите бронирани мъже — огромният маршал лесно се различаваше по брадата и дългия си меч.

И рицарите доказаха стойността си. Ландау и фон Тюринген пръснаха монголите, които се бяха осмелили да влязат в лагера, и ги отблъснаха към широките дупки в стената. Сражаваха се с праведна ярост. Сърцето на Бела се беше качило в гърлото му, докато гледаше как тевтонските рицари запушват отвора с конете си, вдигнали щитове, за да се предпазят от стрелите, които продължаваха да се изсипват отгоре им. Нещо удари Ландау и Бела видя как главата му клюмна, а конят му се понесе настрани. За момент рицарят се опита да се задържи в седлото, после размаха ръце и се сгромоляса в калта почти в краката на краля. Заклещен и задушаващ се в бронята си, Ландау умря бавно, блъскан и тъпкан от множеството.

Войниците възстановяваха стената с цялата бързина, на която бяха способни. Монголите приближиха отново, препускаха до самата стена, след което скачаха от конете и се претъркулваха от вътрешната страна. Един по един падаха — поваляше ги същият отряд стрелци, който бе атакувал моста предишната вечер. Бела задиша малко по-леко, когато заплахата от неминуемо поражение отмина. Стените бяха възстановени, врагът виеше отвън. Монголите бяха понесли тежки загуби, макар и много по-малки от неговите. Благодари на Бога, че е построил лагера си достатъчно голям, та хората му да се съберат в него.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чингисхан
Чингисхан

Роман В. Яна «Чингисхан» — это эпическое повествование о судьбе величайшего полководца в истории человечества, легендарного объединителя монголо-татарских племен и покорителя множества стран. Его называли повелителем страха… Не было силы, которая могла бы его остановить… Начался XIII век и кровавое солнце поднялось над землей. Орды монгольских племен двинулись на запад. Не было силы способной противостоять мощи этой армии во главе с Чингисханом. Он не щадил ни себя ни других. В письме, которое он послал в Самарканд, было всего шесть слов. Но ужас сковал защитников города, и они распахнули ворота перед завоевателем. Когда же пали могущественные государства Азии страшная угроза нависла над Русью...

Валентина Марковна Скляренко , Василий Григорьевич Ян , Василий Ян , Джон Мэн , Елена Семеновна Василевич , Роман Горбунов

Детская литература / История / Проза / Историческая проза / Советская классическая проза / Управление, подбор персонала / Финансы и бизнес
О, юность моя!
О, юность моя!

Поэт Илья Сельвинский впервые выступает с крупным автобиографическим произведением. «О, юность моя!» — роман во многом автобиографический, речь в нем идет о событиях, относящихся к первым годам советской власти на юге России.Центральный герой романа — человек со сложным душевным миром, еще не вполне четко представляющий себе свое будущее и будущее своей страны. Его характер только еще складывается, формируется, причем в обстановке далеко не легкой и не простой. Но он — не один. Его окружает молодежь тех лет — молодежь маленького южного городка, бурлящего противоречиями, характерными для тех исторически сложных дней.Роман И. Сельвинского эмоционален, написан рукой настоящего художника, язык его поэтичен и ярок.

Илья Львович Сельвинский

Проза / Историческая проза / Советская классическая проза