Сребърна империя

Бату го погледна объркано, а Субодай се озъби — а може би така се усмихваше?

32.

Въпреки хладния въздух Темуге се потеше в двора. Усещаше дългото острие на скрития под робата си нож. Извиканите в двора тази сутрин не бяха претърсени.

Укрепяването на Каракорум продължаваше денонощно и щеше да продължи, докато на хоризонта не се покажеха знамената на Чагатай. Ако успееха да задържат града до завръщането на Гуюк, Сорхатани и Торогене щяха да станат най-славените жени в историята. Поколения наред хората щяха да говорят как са подготвяли столицата за война. А името на Темуге, пазителя на ханската библиотека, щеше да бъде забравено.

Изгледа студено Сорхатани. Алхун също бе тук, нали беше старши мингхан командир на гвардейците. Темуге вдиша дълбоко студения въздух. Мислеше, планираше, решаваше. Веднъж брат му Чингис бе влязъл в гера на един хан и му беше прерязал гърлото. Не би трябвало оцелее, но бе успял да укроти племето на убития с думи и заплахи. И всички бяха спрели и го бяха слушали. Темуге изгаряше при мисълта, при надеждата, че мъжете и жените в двора също ще спрат и ще го слушат.

Докосна дръжката на ножа под дрехите си. В живота нямаше съдба, а само онова, което човек можеше да вземе и да задържи. Независимо дали го разбираха, или не, тези хора му дължаха своя град, живота си, всичко. Ако не беше Чингис, мъжете и жените в този студен двор все още щяха да са мърляви номади и всяко племе щеше да се е хванало за гушата със съседите си. Сега дори живееха по-дълго от мъжете и жените, които беше познавал като момче. Дзинските и мюсюлманските лечители ги спасяваха от болести, които навремето бяха смъртоносни.

Въпреки напиращия гняв част от него си оставаше ужасена от замисленото. Темуге отново и отново въздишаше и си казваше, че моментът е отминал — неговият момент в историята. После споменът за братята му се връщаше и той ги чуваше в ума си как се подиграват на нерешителността му. Смъртта бе просто смърт, нищо повече, и със сигурност нищо, което можеше да го посрами като мъж. По врата му се стече пот и той я избърса, с което привлече вниманието на Яо Шъ. Погледите им се срещнаха и Темуге си напомни, че не е сам в този заговор. Съветникът бе повече от открит с него. Изпитваше люта омраза към Сорхатани и това беше накарало Темуге да разкрие повече от мислите и мечтите си, отколкото бе възнамерявал.

Сорхатани освободи началниците на Каракорум да се заемат със задачите си и се обърна. Торогене тръгна с нея.

— Един момент, господарке — каза Темуге.

Устата му сякаш изричаше думите сама. Сорхатани бързаше и му махна да я последва, докато тръгваше към галерията. Именно този небрежен жест подсили куража му с гняв. Това, че някаква си жена си позволява да се държи с него като с молител, беше достатъчно лицето му да пламне. Забърза да ги настигне, черпеше сила от присъствието на Яо Шъ, който ги следваше. Докато навлизаха в сянката, хвърли поглед назад към двора и се намръщи, като видя Алхун все още да стои там и да се взира в него.

Сорхатани направи грешката да му позволи да я приближи твърде много и той сграбчи ръката й. Тя се дръпна и се освободи.

— Какво искаш, Темуге? — попита остро Сорхатани. — Имам работа.

Не беше време за думи, но той заговори, за да прикрие опита си да извади ножа изпод дела.

— Брат ми Чингис никога не би позволил жена да владее земите му.

Тя се вцепени и той извади ножа. Торогене ахна и отстъпи крачка назад. Сорхатани се ококори. Темуге я сграбчи с лявата си ръка и замахна да забие ножа в гърдите й.

Някой хвана ръката му с такава сила, че той залитна и извика от болка. Беше Яо Шъ. Студените му очи бяха изпълнени с презрение. Темуге дръпна ръката си, но не успя да се освободи. В гърдите му се надигна паника.

— Не — промълви той. В ъгълчетата на устата му изби слюнка. Не можеше да разбере какво се случва.

— В края на краищата излезе прав, Яо Шъ — каза Сорхатани. Изобщо не погледна Темуге, сякаш той бе престанал да има каквото и да било значение. — Извинявай, че не ти повярвах. Просто не мислех, че наистина може да е такъв глупак.

Яо Шъ стегна хватката си и ножът се изплъзна от ръката на Темуге и изтрака на каменния под.

— Винаги е бил слаб човек — отвърна той. Внезапно разтърси Темуге и той извика от страх и изумление. — Какво да правим с него?

Сорхатани се поколеба и Темуге побърза да се обади.

— Аз съм последният брат на Чингис. А вие кои сте? Нима ще ме съдите? Някакъв си дзински монах и две жени? Нямате право да ме съдите.

— Не представлява заплаха — продължи Яо Шъ, сякаш Темуге не бе казал нищо. — Можеш да го прогониш от ханството, да го отпратиш някъде надалеч като скиталец.

— Да, да го пратим някъде надалеч — съгласи се Торогене, вдовицата на Угедай. Трепереше.

Темуге усети погледа на Сорхатани върху себе си и пое бавно и дълбоко дъх. Знаеше, че животът му е в ръцете й.

— Не, Торогене — каза тя. — Подобно деяние трябва да бъде наказано. Той нямаше да прояви милост към нас.