Читаем Сребърна империя полностью

Под черния облак светлината си оставаше слаба. Дъждът изведнъж стана по-силен, макар че гръмотевиците утихнаха за известно време. Междувременно Субодай можеше да различи конниците, които се движеха като петно през хълмовете. Той самият яздеше с туманите си и проверяваше всяка подробност, а вестоносците непрекъснато препускаха през полето. Ако не беше дъждът, щеше да раздели войската и да изпрати Бату да удари врага във фланг или да го заобиколи в гръб. Но при сегашното положение бе предпочел да изглежда бавен и тромав, обща маса воини, препускащи сляпо срещу врага. Точно това щяха да очакват русите от бронирани конници.

Субодай погледна през полето към тумана на Бату. Позицията на младежа бе отбелязана в третия ред от гора знамена, но Субодай знаеше, че самият той не се намира там. Това също бе нововъведение. Армиите насочваха стрелите си най-вече към командирите и владетелите. Субодай беше наредил тези места да се разкриват чрез знамената, но самите военачалници да са на достатъчно разстояние от тях. Знаменосците носеха тежки щитове и бойният им дух беше висок от мисълта, че измамват по такъв начин противника.

Студена кал, изхвърчала изпод копито, се лепна за бузата на Субодай и той я избърса. Русите бяха на не повече от миля и умът му пресмяташе, докато разстоянието между двете войски се скъсяваше. Какво друго би могъл да направи? Намръщи се. Голяма част от плана зависеше от това Бату да изпълнява заповедите му, но дори младият военачалник да се провалеше или да откажеше да се подчинява, Субодай беше готов. Нямаше да даде на Бату втори шанс, независимо кои бяха баща му и дядо му.

Дъждът внезапно спря и утрото изведнъж се изпълни със звуци, приглушените досега заповеди зазвучаха ясно и силно. Руският принц бе разширил редицата, когато бе видял числеността им, и се приготвяше да ги обкръжи. Един от фланговете се мъчеше да не изостава на калния терен, конете затъваха в размекнатата почва. Това бе слабост и Субодай прати вестоносци до военачалниците, за да е сигурен, че са го забелязали.

Оставаха осемстотин крачи, а той продължаваше да държи колоните заедно. Разстоянието бе твърде голямо за стрели, а се наложи да изоставят оръдието, тъй като щеше да затъне в калта. Субодай видя, че руските воини носят копия и лъкове. Не виждаше огромните коне, яхнати от мъже в желязо. Руските благородници като че ли предпочитаха леката броня и скоростта пред силата, подобно на самия него. Ако врагът наистина разбираше тези качества, щеше да е много трудно да бъде победен, но русите не показваха подобно разбиране. Бяха видели по-малката му войска, мъкнеща се напред като накуп. Който и да ги водеше, беше избрал простата монолитна формация, за да смаже жалките диви пастири.

На четиристотин крачки разстояние високо във въздуха полетяха първите стрели, пуснати от млади глупаци от двете страни, които явно трябваше да се учат още. Нито една руска стрела не достигна хората му — повечето от тях пазеха тетивите си покрити до последния момент. Повечето умели воини бяха изработили лъковете си сами и не биха рискували да ги съсипят, като скъсат тетива. Оръжията бяха твърде ценни и понякога бяха единственото стойностно нещо, което притежаваха, ако не се брои конят и седлото.

Субодай видя руския княз, който командваше. Подобно на лъжливата позиция на Бату, той бе заобиколен от знамена и гвардейци, но нямаше начин да се сгреши при вида на огромния кон в центъра на армията. Ездачът му беше облечен в броня, която блестеше като сребро в дъжда. Главата му бе непокрита и от разстояние двеста крачки все още зорките очи на Субодай можеха да различат русата му брада. Субодай изпрати нов вестоносец до Бату, за да е сигурен, че е набелязал своя човек, но се оказа ненужно. Още щом вестоносецът препусна, Бату посочи напред и даде заповеди на мингхан командирите си.

Над главите им отново проблесна светкавица и за миг Субодай видя хилядите светли лица на враговете, които погледнаха нагоре. Много от тях бяха брадати. В сравнение с монголците, по чиито лица растяха малко косми, тези приличаха на огромни тромави мечки. Полетяха стрели, пуснати високо във въздуха от леката му кавалерия. За първите изстрели всеки десети воин използваше връх с пищялка, която надаваше вой във въздуха. Тези стрели нанасяха малко поражения, но звукът им беше злокобен и ужасяващ. Субодай се ухили, когато чу тътена на барабаните накара — те сякаш отговаряха на отминаващата на изток буря.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чингисхан
Чингисхан

Роман В. Яна «Чингисхан» — это эпическое повествование о судьбе величайшего полководца в истории человечества, легендарного объединителя монголо-татарских племен и покорителя множества стран. Его называли повелителем страха… Не было силы, которая могла бы его остановить… Начался XIII век и кровавое солнце поднялось над землей. Орды монгольских племен двинулись на запад. Не было силы способной противостоять мощи этой армии во главе с Чингисханом. Он не щадил ни себя ни других. В письме, которое он послал в Самарканд, было всего шесть слов. Но ужас сковал защитников города, и они распахнули ворота перед завоевателем. Когда же пали могущественные государства Азии страшная угроза нависла над Русью...

Валентина Марковна Скляренко , Василий Григорьевич Ян , Василий Ян , Джон Мэн , Елена Семеновна Василевич , Роман Горбунов

Детская литература / История / Проза / Историческая проза / Советская классическая проза / Управление, подбор персонала / Финансы и бизнес
О, юность моя!
О, юность моя!

Поэт Илья Сельвинский впервые выступает с крупным автобиографическим произведением. «О, юность моя!» — роман во многом автобиографический, речь в нем идет о событиях, относящихся к первым годам советской власти на юге России.Центральный герой романа — человек со сложным душевным миром, еще не вполне четко представляющий себе свое будущее и будущее своей страны. Его характер только еще складывается, формируется, причем в обстановке далеко не легкой и не простой. Но он — не один. Его окружает молодежь тех лет — молодежь маленького южного городка, бурлящего противоречиями, характерными для тех исторически сложных дней.Роман И. Сельвинского эмоционален, написан рукой настоящего художника, язык его поэтичен и ярок.

Илья Львович Сельвинский

Проза / Историческая проза / Советская классическая проза