Сребърна империя

Когато стигна блестящата метална врата, вече ходеше с нормална крачка и се усмихваше най-сладко на ханския съветник. Въпреки това кипеше, че още един дзински чиновник ще я спре на вратата, особено човек с такова силно влияние. Яо Шъ не можеше да бъде скастрен и нямаше да позволи да го заплашват. Не беше нужно да поглежда по-малките си синове, за да разбере, че ги е страх от мъжа, който ги бе обучавал. В един или друг момент Яо Шъ бе пердашил и четиримата за различни простъпки. Беше натупал Кублай като черга, когато момчето бе сложило скорпион в ботуша му.

Сега той я гледаше, а лицето му бе строго като това на гвардейците от двете му страни.

— Ханът не приема посетители днес, Сорхатани. Съжалявам, че се е наложило да минеш през целия град. Изпратих вестоносец по зазоряване, за да те предупреди да не идваш.

Сорхатани скри раздразнението си зад усмивка. Фактът, че й бяха дали къща доста далеч от двореца, бе друг знак, че в това нещо имат пръст други хора, а не Угедай. Ханът щеше да й даде покои в двореца, ако знаеше, че е дошла. Сигурна беше.

Изобщо не се поколеба да предизвика Яо Шъ с безизразното му лице.

— Що за заговор е това? — изсъска му. — Да не би да си убил хана, Яо Шъ? Как така оставам с впечатлението, че по коридорите на Каракорум в последно време се срещат само дзински служители?

И докато смаяният Яо Шъ си поемаше въздух, тя заговори на синовете си, без да откъсва очи от съветника.

— Монгке, Кублай, извадете сабите си. Вече нямам доверие на този човек. Той твърди, че ханът няма да приеме жената на любимия си брат.

Чу изсвистяването на метал зад себе си, но по-важното бе, че видя съмнението, появило се внезапно на лицата на монголските гвардейци от двете страни на Яо Шъ.

— Ханът има цяла армия слуги, писари, държанки и съпруги — продължи тя. — А къде е жена му Торогене? Защо не е тук, за да се грижи за него в неразположението му? Как така не мога да намеря никой, който да може да потвърди, че го е виждал жив през последните дни и дори седмици?

Заслужаваше си тръпката да види как свръхестественото самообладание на Яо Шъ се пречупва. Беше шашардисан, изваден от равновесие от словесната й атака.

— Ханът беше много болен, както сама казваш — отвърна той. — Помоли за тишина и спокойствие в двореца си. Аз съм негов съветник, Сорхатани. Не ми е работа да казвам къде е отишло семейството му, нито да обсъждам това в коридорите.

Сорхатани видя, че Яо Шъ наистина се измъчва от трудните заповеди, които е получил, и продължи да натиска в най-слабата му точка: характерната за него добрина.

— Казваш, че семейството му го няма ли, Яо Шъ? Гуюк е със Субодай. Не познавам дъщерите на Угедай, нито децата му от другите му жени. Значи Торогене не е тук? При този прост въпрос очите му проблеснаха.

— Разбирам — продължи тя. — Значи най-вероятно е в летния дворец на река Орхон. Да, точно там бих я пратила аз, ако смятах да заграбя властта в града, Яо Шъ. Ако имах намерението да убия хана в постелята му и да го заместя с… с кого? С брат му Чагатай ли? Той моментално би се появил тук. Това ли е планът ти? Какво има зад тази врата, Яо Шъ? Какво си направил?!

Беше повишила глас, говореше все по-силно и по-високо. Яо Шъ трепна от острия й тон, но се бе видял в чудо. Не можеше да накара гвардейците да я отведат насила, особено след като синовете й бяха готови да я защитят. Първият, който посегнеше към Сорхатани, щеше да изгуби ръката си, нямаше съмнение в това. Монгке отдавна вече не беше някогашното начумерено момче, което познаваше навремето. Яо Шъ нарочно не сваляше поглед от Сорхатани, но усещаше как Монгке се взира студено в него и го предизвиква да го погледне в очите.

— Трябва да изпълнявам заповедите, които са ми дадени, Сорхатани — отново опита Яо Шъ. — Никой не бива да минава през тази врата. На никого не се разрешава среща с хана. Той няма отговор за теб, аз също нямам. А сега, моля, отиди си, почини си и се нахрани. Може би ханът ще те приеме утре.

Сорхатани се напрегна, сякаш щеше да го нападне. Яо Шъ обаче не беше станал слаб покрай задълженията си. Синовете й бяха разказали как грабнал стрела от опъната тетива в дворцовия парк. Сякаш бе преди цяла вечност, когато съпругът й бе все още жив. Тя усети напиращите в очите й сълзи и примигна, за да ги махне. Време беше за гняв, не за мъка. Знаеше, че ако се остави да се разплаче, днес няма да мине през вратата.

Пое дълбоко дъх и изкрещя:

— Убийство! Ханът е в опасност! Бързо насам!

— Няма никаква опасност! — опита се да я надвика Яо Шъ. Тази жена беше полудяла! Какво се надяваше да постигне, като крещеше като попарена котка в коридорите му? Чу да приближават тичащи стъпки и изруга под нос. Нощта преди Угедай да стане хан все още бе болезнен спомен за гвардейците и те реагираха моментално на всяка потенциална заплаха.

— Стана грешка… — започна той.

— Няма грешка, Алхун — рязко го прекъсна Сорхатани, говореше на най-старшия.