Сребърна империя

Момичето го изгледа с празен поглед и Субодай въздъхна. Руският нямаше почти нищо общо с езиците, които знаеше. Беше научил няколко думи, но не и такива, с които да й каже, че е в безопасност. Тя се взираше в него и той се запита как ли би се почувствал един баща в подобно положение. Тя знаеше, че не може да избяга. В църквата и по улиците беснееха пияни мъже. Нямаше да стигне далеч. В камбанарията беше по-спокойно и Субодай отново въздъхна, когато тя започна тихо да хлипа и прибра колене до гърдите си като малко дете.

— Млъкни — рязко нареди той, внезапно раздразнен, че е нарушила краткия момент на покой. Забеляза, че е изгубила обувките си. Краката й бяха боси и почервенели от студ. Беше се смълчала от острия му тон и той продължи да я гледа, докато тя не вдигна очи към него. Субодай протегна ръцете си напред, за да покаже, че са празни.

— Меня завут Субодай — бавно каза той и тикна пръст в гърдите си. Не знаеше как да я попита за името й. Зачака търпеливо и напрежението й донякъде намаля.

— Аня — рече тя. Последва порой звуци, които Субодай не можеше да разбере. Почти беше изчерпал запаса си от думи.

— Остани тук — продължи той на родния си език. — Тук си в безопасност. Аз си тръгвам.

Понечи да мине покрай нея и отначало тя трепна уплашено. Когато осъзна, че се кани да слезе по каменните стъпала, извика уплашено и заговори отново. Очите й бяха широко отворени, умоляващи.

Субодай въздъхна.

— Добре. Ще остана. Субодай остане. Докато изгрее слънцето, разбираш ли? Тогава ще си тръгна. Войниците ще си тръгнат. После ще можеш да намериш близките си.

Тя видя, че той се връща при прозореца, запълзя към него и седна в краката му.

— Чингис хан — промърмори Субодай. — Чувала ли си това име?

Видя как очите й се разширяват. На лицето й се изписа странна мъка.

— Ще говорят за него и след хиляда години, Аня. Че и повече. А ето, че Субодай е неизвестен. Човекът, който спечели сраженията за него, който следваше заповедите му. Името на Субодай е просто дим на вятъра.

Тя не можеше да го разбере, но гласът му беше успокояващ и тя прибра още по-плътно крака до гърдите си. Изглеждаше съвсем мъничка в краката му.

— Той вече е мъртъв, момиче. Отиде си. Аз останах, за да изкупя греховете си. Мисля, че вие, християните, разбирате това.

Тя отново го изгледа неразбиращо и това освободи думите, които толкова отдавна бяха заседнали в гърдите му.

— Моят живот вече не е мой — тихо рече Субодай. — Думата ми е без стойност. Но дългът продължава, Аня, до последния дъх. Той е всичко, което ми е останало.

Въздухът бе леден и той видя, че тя трепери. Свали с въздишка наметалото си и я зави. Загледа я как се сгушва в него, докато не остана да се вижда само лицето й. Без топлата дреха му стана по-студено, но той посрещна с радост неудобството. Духът му бе неспокоен. Субодай опря длани на каменния парапет и зачака настъпването на утрото.

20.

Яо Шъ кипеше вътрешно. Дори въздухът в стаята миришеше различно, не както преди. Сорхатани носеше новото си положение като тежка роба, наслаждаваше се на безбройните слуги, които се грижеха за нея. Чрез Угедай беше получила титлите на съпруга си. С един-единствен удар бе поставила под контрола си сърцевината на монголските равнини, родното място на самия Чингис. Яо Шъ неволно се запита дали ханът се е замислял за всички последици, когато беше предал тези територии на Толуй.

Друга жена кротко щеше да управлява земите и титлите, докато не ги предаде на синовете си. Самият Угедай със сигурност си беше мислил, че ще стане точно това. Сорхатани обаче беше отишла по-далеч. Ето например тази сутрин Яо Шъ беше принуден да потвърди заповед за изваждане на средства от ханската съкровищница. Върху документите се мъдреше личният печат на Толуй и като пръв съветник Яо Шъ не можеше да откаже. Огромно количество злато и сребро беше прибрано в дървени сандъци под киселия му поглед и предадено на гвардейците й. Можеше само да гадае какво ще прави с толкова много скъпоценни метали, с които можеше да си построи дворец, село или път в пустошта.

Сега, докато седеше с нея, Яо Шъ повтаряше мислено една будистка мантра, за да успокои мислите си. Беше му разрешила аудиенция като по-висша от него, напълно давайки си сметка, че поведението й дразни ужасно ханския съветник. Той не пропусна да забележи, че им сервират личните прислужници на Угедай. Несъмнено Сорхатани беше избрала точно тях, за да демонстрира властта си.