Сребърна империя

Яо Шъ пое плитката купичка и отпи. Чаят бе от най-добрите дзински листа, вероятно от личните запаси на хана, купени на баснословни цени от чаените плантации на Ханджоу. Намръщи се, докато оставяше купата. Само за няколко месеца Сорхатани бе станала незаменима за хана. Енергията й бе необичайна, но Яо Шъ все пак продължаваше да се изненадва колко умело усеща нуждите на хана. Но най-силно го тормозеше фактът, че самият той всъщност стриктно изпълняваше заповедите, които му бяха дадени. Беше се подчинил на заповедта на Угедай никой да не го тревожи. Беше изпълнил дълга си, но въпреки това тя бе успяла да нахлуе в двореца и да наложи внезапно изникналия си авторитет върху слугите, сякаш се беше родила с него. За по-малко от ден си беше обзавела покои до тези на самия Угедай. Слугите бяха приели, че ханът го одобрява, и макар Яо Шъ да подозираше, че Сорхатани е злоупотребила стократно с оказаното й благоволение, тя бе успяла да се намести в двореца подобно на кърлеж. Наблюдаваше я внимателно как отпива от чая. Не пропусна робата й от фина зелена коприна, сребърните нишки, сплитащи косата й, и бялата пудра по кожата й, от която изглеждаше като изваяна от порцелан, студена и съвършена. Облеклото и маниерите на дзинските благородници бяха подбрани нарочно, но тя отвърна на погледа му със спокойната прямота на сънародниците си. Сам по себе си погледът й бе предизвикателство и той трябваше да се насили да не отвърне.

— Хубав ли е чаят, съветнико? — попита тя.

Той сведе глава.

— Превъзходен е, но трябва да попитам…

— Удобно ли ти е? Да наредя ли на слугите да ти донесат възглавничка за гърба?

Яо Шъ се почеса по ухото и отново се насили да се успокои.

— Не ми трябват възглавнички, Сорхатани. Онова, което искам, е обяснение за заповедите, които ми бяха съобщени в покоите ми снощи.

— Заповеди ли, съветнико? Нима подобни неща не се решават между теб и хана? Това определено не е моя работа.

Очите й бяха широко отворени и открити. Яо Шъ прикри раздразнението си, като направи знак да му налеят още чай. Отпи и опита отново.

— Както несъмнено знаеш, Сорхатани, гвардейците на хана не ми позволяват да разговарям с него.

Това бе унизително признание и той се изчерви, докато се питаше как е успяла да се намести така изкусно между Угедай и света. Всички около хана изпълняваха желанията му. Тя пък изобщо не се съобразяваше с тях и се държеше с Угедай, сякаш е инвалид или малко дете. В двореца се носеше слух, че се грижела за него, както квачка се грижи за пиленце, но вместо да се раздразни, на Угедай сякаш му харесвало да го глезят. Яо Шъ можеше само да се надява ханът да се възстанови по-бързо, за да изхвърли тази вълчица от двореца и отново да започне да управлява наистина.

— Ако желаеш, съветнико, мога да попитам хана за заповедите, които казваш, че ти били дадени. Знаеш обаче, че той не е много добре телом и духом. Не може да се настоява за отговори от него, докато не си възвърне силите.

— Зная, Сорхатани — отвърна Яо Шъ, стисна зъби за миг и тя видя как мускулите на челюстта му заиграха. — Както и да е, явно става въпрос за някаква грешка. Не мисля, че ханът желае да напусна Каракорум заради някакво безсмислено обикаляне за събиране на данъци в северните дзински градове. Това означава да отсъствам с месеци от града.

— Но все пак, ако заповедите са такива… — Тя сви рамене. — Ние се подчиняваме, Яо Шъ, нали така?

Подозренията му се засилиха, макар да не разбираше как би могла именно тя да даде заповедта да бъде отпратен. Това само засили решимостта му да остане и да оспори контрола й върху хана в неговото нестабилно положение.

— Ще пратя друг. Нужен съм тук, в Каракорум.

Сорхатани се намръщи деликатно.

— Поемаш огромни рискове, съветнико. Предвид здравословното състояние на хана, не би било добре да бъде ядосван с неподчинение.

— Имам други задачи. Например да върна жената на хана от летния дворец, където линее от месеци.

Сега бе ред на Сорхатани да й стане неудобно.

— Той не е викал Торогене — рече тя.

— Тя не е негова слугиня — отвърна Яо Шъ. — Проявявала огромен интерес към грижите ти за съпруга й. Разбрах, че когато чула, че си тъй близка с него, изявила желание да се върне и да ти благодари лично.

Сорхатани го изгледа студено. Едва скриваха взаимната си ненавист зад фасадата на добро поведение и спокойствие.

— Значи си разговарял с нея?

— Чрез писма, разбира се. Мисля, че ще пристигне само след няколко дни. — В момент на вдъхновение реши да поукраси малко истината в своя полза. — Помоли лично да я посрещна, за да може да научи последните новини за града. Така че разбираш защо не мога да замина тъкмо сега.

Сорхатани леко сведе глава в знак, че му признава умелия ход.

— Виждам, че си много… добросъвестен в задълженията си. Много неща трябва да се направят за посрещането на съпругата на хана. Трябва да ти благодаря, че ме уведоми навреме.

Високо на челото й започна тик, който бе доказателство за напрежението й. Яо Шъ го наблюдаваше с удоволствие. Знаеше, че тя усеща погледа му върху това място. Използва момента, за да я притисне още.