Средното царство

Всеки ученик познаваше историята на Вен Ти, първия от великите императори. Преди повече от 23 века точно той бе създал концепцията на Чун Куо; изцяло бе възприел конфуцианските добродетели, бе успял да превърне своята обширна, ала разпокъсана земя, населена от постоянно воюващи народи, в единна Държава, управлявана от строги, но справедливи принципи. Именно Вен Ти за първи път бе назначил в правителството си хора с неблагороден произход. Той бе променил грубите закони и обичаи на предшествениците си така, че никой в Средното Царство да не гладува и да не страда поради сурова несправедливост. Премахването на глада, пенсиите, забраната на наказанията чрез мъчение — всичко това бе дело на Вен Ти. Той бе намалил данъците и бе съкратил огромните разходи за имперската показност. Бе изисквал справедлива критика от своите министри и се бе старал да подобри положението на народа ХАН. Под управлението му Чун Куо процъфтявало, а населението се увеличавало.

Столетия по-късно манджурският император Кан Хси бе създал огромната си империя върху основата на принципите на Вен Ти, а още по-късно, когато Седемте бяха отхвърлили игото на тиранина Цяо Чун, те също бяха приели принципите на царуването на Вен Ти и го бяха провъзгласили за първия праотец на Чун Куо. Сега портретът на Вен Ти висеше навсякъде в Града, в хиляди формати и варианти. Тази картина обаче бе особено изящна — съвършена репродукция на оригинала на Йен Ли Пън. Пи Чиен стана и доближи картината — спомняше си как той и баща му бяха застанали под друго копие на портрета и баща му му бе разказал как са намерили свитъка.

Векове наред свитъкът „Портрети на императори“ бил съхраняван в един музей в древния град Бостън заедно с много други предмети, по право принадлежащи на ХАН. Когато най-накрая Американската империя рухнала, много от тях били изгубени. Голяма част от старите съкровища на ХАН били унищожени от злоба, но някои били укрити. Минали години. После, по времето, когато ХАН строели своя Град върху старата Америка, из целия континент били изпратени обучени отряди, за да търсят старите съкровища. Били намерени много малко наистина ценни неща, докато в едно старо, рушащо се здание на брега, наричан някога Калифорния, била открита проста картонена кутия — и в нея бил свитъкът. Той бил забележително добре запазен, като се имат предвид условията, но въпреки това четири от оригиналните 13 портрета били загубени. За щастие портретът на Хсяо Вен Ти бил сред онези, по които нямало и една драскотина.

Обърна се и се върна отново там, където седеше. Още секунда-две той съзерцава картината, като се наслаждаваше на дълбоката простота на рисунъка, после се наведе напред към звънеца. Тъкмо щеше да вдигне малкото дървено чукче и да позвъни за още ЧА, когато вратата се отвори и в стаята забързано влезе Ян Лай.

Пи Чиен се изправи и ниско се поклони.

— Е, Пи Чиен? — излая нетърпеливо Ян Лай. — Какво има?

По лицето му личеше, че далеч не е доволен от натрапничеството на своя Трети секретар.

Пи Чиен продължаваше да стои наведен, протегнал картата пред себе си.

— Спешно съобщение за вас, ваша светлост. Бе ми наредено да ви го предам веднага.

— Дай го тук! — раздразнено каза Ян Лай.

Пи Чиен пристъпи напред и протегна картата. Ян Лай се взря в нея за момент, после се обърна. Пи Чиен извърна очи нагоре и видя как той набира личния си код в полето за инструкции и поставя палеца си върху „получаване“.

Ян Лай мълча за миг, после въздъхна. Когато отново се обърна към Пи Чиен, лицето му бе пепеляво. Един миг устните му мърдаха беззвучно, след това, без да каже дума, се втурна навън от стаята, а копринената му пелерина изплющя подире му.

Пи Чиен вдигна учудено глава. За миг остана неподвижен, сякаш беше пуснал корени. После се втурна към вратата и провря глава в коридора.

Коридорът беше празен. Ян Лай не се виждаше никакъв.

Погледна отново вътре в стаята. Картата бе там, на пода. Той прекоси помещението и я вдигна, после я разгледа внимателно. Единствено палецът на Ян Лай, поставен върху „пуск“, можеше да активира повърхността й, по друг начин не можеше да се прочете, но въпреки това можеше да се окаже интересно да я запази.

Пи Чиен се поколеба — не знаеше какво да стори. Ян Лай не го бе отпратил официално, но пък той беше изпълнил дълга си — бе доставил съобщението. В такъв случай да си тръгне би било съвсем уместно. Той отиде до вратата и отново надникна навън. Коридорът все още беше празен. Внимателно, осъзнавайки, че отвсякъде го следят камери, той пристъпи навън и притвори вратата зад себе си. После се стегна и като се опитваше да не обръща внимание на все по-силно обземащото го чувство, че върши нещо нередно, тръгна обратно към входа.

* * *

Отпред настана раздвижване. Чен се сви в тесния кръг на хоризонталната шахта съвсем неподвижно и се вслуша. До него, напрегнат, чакаше Джиян — дишането му приличаше на тихото съскане на машина.