Средното царство

Чен втренчи поглед в него, ядосан, после изпълни нареждането. Но имаше нещо нередно, усещаше го. Убийствата в полето. Строшените екрани. Всичко това означаваше нещо.

В коридора отвън Одън беше спрял и говореше нещо на сержанта от втория отряд.

— Изкачили са се на покрива, сър — обясняваше сержантът. — Около осем души. Пескова е там. Но Де Вор го няма.

— Какво?! — Одън се обърна и изгледа Чен на кръв. — Според мене ти рече…

Чен потръпна. Значи това било. Вече си е бил тръгнал. Това обясняваше убийствата, дъската, строшените екрани. Бе го разбрал по-рано — някаква част от него го бе усетила. Но къде беше той? Къде би могъл да отиде?

Чен се обърна и тресна с юмрук стената — в удара се изляха целият му гняв и яд.

— Мамка му!

Одън премигна изненадано, след това отново погледна сержанта.

— Добре. Прикривай ни, но изтегли обратно повечето от хората. Ще им предложим условия.

Загледа се след сержанта, после се обърна и срещна погледа на Чен.

— Какво те гложди, Као Чен?

Чен се разсмя кисело.

— Да не мислиш, че съм искал Де Вор да се измъкне?

— Ако изобщо се е измъкнал. Те така казват. Един от ония осмината може и да е той.

Чен поклати глава.

— Съмнявам се. Прекалено добър играч е.

Одън сви рамене — не разбираше; след това тръгна. Чен го последва.

В подножието на тесните стълби имаше място, където коридорът се разширяваше в нещо като стаичка без врати. Там стояха двама души с пушки на раменете — покриваха вратата в горния край на стълбите. Това беше единственият път към горната стая, а самите стълби бяха твърде тесни, за да мине повече от един човек.

— С какво разполагат те? — попита Одън сержанта.

— С пушки. Може би една-две пушки ДЕНГ. Но това е всичко, с което разполагат.

— Сигурен ли си?

— Само с това се оправят тук. Тези селяни изобщо не се сещат за бунт.

Одън се разсмя.

— Брей, че късметлии!

Махна с ръка на единия от постовите да се отстрани, зае позицията му — вляво, наполовина прикрит от стената — и извика на хората горе:

— Казвам се лейтенант Одън от охранителните войски на Танга. Както знаете, вие напълно сте обкръжени от моите войници. Надзирателят, човекът, който познавате като Бергсон — истинското му име е Де Вор. Де Вор, предателят. Което означава, че щом му помагате, и вие сте предатели. Трупове. Разбрахте ли? Но Тангът ме е упълномощил да сключа сделка с вас. Да бъда снизходителен. Предайте се и ще се оправим лесно с вас. Ако излезете невъоръжени и с вдигнати ръце, така, че да ги виждаме, ще сметнем всичко за грешка. Става ли? Но само някой да се опита да хитрува — ВСИЧКИ ДО ЕДИН сте мъртви!

Чен се сви до задната стена. Беше чул как изведнъж горе замърмориха гласове при разкриването на истинската самоличност на Де Вор. ЗНАЧИ СЕГА ЗНАЕТЕ — помисли си той. — НО КАКВО СМЯТАТЕ ДА ПРАВИТЕ?

Вратата леко се поотвори.

— Добре — Одън се обърна към Чен. — Излизат…

Чен чу как гранатата трополи по стълбите още преди да я види и се метна настрани. Пистолетът му изтрополя на пода. Той се напрегна — страхуваше се от най-лошото, но вместо експлозия се дочу леко изпукване, последвано от яростно съскане.

— Газ…

Беше газ за потушаване на бунтове, задушаващ газ, който бълваше от разцепената шашка и бързо изпълваше малкото пространство. Трябваше да се изправи, да е над него. Забравил за пистолета, Чен запълзя бързо на четири крака към стълбите, като задържаше дъха си. Но те бяха по-бързи от него.

Чен погледна нагоре. Първият вече бе слязъл до средата на тясната стълба. Беше с дихателна маска и държеше кама в дясната си ръка. Щом видя Чен, очите му се присвиха, той приклекна и се приготви да скочи срещу него. Щом скочи, Чен се претърколи встрани.

Човекът се прицели точно до него и се обърна, замахвайки яростно с ножа. Той мина покрай лицето на Чен, само на педя разстояние от очите му.

Сега по стълбите слизаха още хора с маски и плъзваха из пълната с дим стаичка, а от двата странични коридора нахлуваха хората на Одън с извадени ножове — страхуваха се да използват пушки в тази бъркотия.

Човекът до Чен се бе обърнал и го търсеше. Пристъпи към него с вдигнат нож, после изхъхри, залитна назад и се строполи на колене. Зад него Одън се усмихна като луд през маската и бързо се включи в битката отново.

Очите на Чен бяха почнали да сълзят, в гърлото му бушуваше пожар. Трябваше да си поеме въздух. Примъкна се напред към стълбите и спря.

— НЕЕЕЕ!

Павел бе тръгнал нагоре по стълбите, издигнал мотиката пред себе си. Той се обърна изненадано и погледна Чен.

— Това е Пескова! — дрезгаво прошепна той, сякаш това обясняваше всичко. После лицето му се измени и той бавно се строполи напред — от гърба му стърчеше нож.

Известно време Чен се опитваше да се изправи на крака, след това падна назад. Обля го вълна от черен мрак.

* * *

Когато отново дойде в съзнание, сякаш беше изминал само миг. Но коридорът бе почти прочистен от газа, а отстрани прилежно бяха наредени пет трупа. Трима души седяха овързани и със запушени усти в единия ъгъл. Вратата горе отново беше заключена, а един сержант пазеше стълбището.

ПАВЕЛ! Той прошепна името; мъчителна болка прониза сърцето му.