Средното царство

Стискаше в ръцете си мотика. По изкривеното му лице беше изписан гняв. Гняв и ужасна, настоятелна нужда.

— Не — каза Чен след малко. — Прекалено е опасно.

— Знам. Но искам да дойда.

Чен се обърна и погледна Одън. Той сви рамене.

— Негова си работа, лейтенант Као. Да прави каквото си иска. Но ако вземе да ни пречи, ще го застрелям, разбра ли ме?

Чен погледна Павел. Младежът се усмихна напрегнато и кимна.

— Добре. Разбирам.

— Добре — каза Одън. — Тогава нека заемем позиция. Другият отряд ще нахлуе вътре след пет минути.

Изчакаха в сянката в подножието на рампата — главният вход на къщата беше точно над тях. Прозорците не светеха, сякаш хората вътре спяха, но Чен, свит там, долу, вперил очи в огромната триетажна пагода, знаеше, че са будни и поливат събитията от тази вечер. Гледаше как смътните сенки на нападателния отряд се изкачват по въжетата високо горе и сдържаше гнева си — знаеше, че остава съвсем малко време.

Павел се бе сгърчил до него в мрака. Чен се обърна и му прошепна:

— Дръж се близо до мене, Павел. И не поемай рискове. Имаш си работа с убийци.

Павел също прошепна в ухото му:

— Знам.

Чакаха. После изведнъж тишината бе нарушена — нападателният отряд със силен трясък се метна през прозорците на втория етаж. Това беше сигналът да влизат. Чен скочи върху рампата и се затича към вратата с насочен пистолет. Павел, Одън и отрядът го следваха плътно. Беше само на около десет ЧИ от вратата, когато тя се отвори и ги обля светлина.

— Лягай! — кресна той, щом фигурата на вратата откри огън. Но само след миг човекът се строполи — ответен огън зад гърба на Чен бе разкъсал гърдите му.

Вътре се разнесоха крясъци, появиха се още двама души и автоматите им проехтяха. Чен видя как паднаха, скочи на крака и се затича към вратата.

Застана на входа и хвърли поглед към първата стая. Пистолетът следеше всяко движение на очите му. Както и си бе помислил, тези тримата бяха дежурният отряд. Близо до вратата имаше преобърната маса, а по пода бяха пръснати плочки за МАДЖОНГ. Той прескочи трупа и влезе.

Горе се чуха нови изстрели, след това избухна автоматичен огън. Чен се обърна и кимна на Одън — ветеранът влезе; Чен се зарадва, когато видя Павел — съвсем невредим — да го следва.

— Ще защитават стълбището — Чен посочи вратата в дъното на стаята. — Там, горе, има още един пост, а зад него е канцеларията на Де Вор.

— Така — Одън прескочи стаята и застана до вратата. Отрядът се строи от двете й страни. Бутна я. Не беше заключена.

Павел го погледна.

— Ами ти, Као Чен? Значи от тях си? Лейтенант?

Чен кимна и се обърна, за да види как Одън отваря вратата и прикляка. Големият автомат проблясваше в скута му.

Шумът беше оглушителен. Последва миг тишина, след това четирима от отряда се заизкачваха бързо по стълбите. Но едва бяха стигнали до средата, огънят отново започна — този път отгоре.

Чен се втурна напред, но Одън вече бе поел командването. Изкачваше стълбите сред повалените си хора, стрелбата на автомата му не секваше и покосяваше всеки, който се осмелеше да се покаже горе.

Чен го последва. Двама от хората на надзирателя бяха охранявали стълбището. Единият лежеше мъртъв отстрани. Другият се бе строполил върху бариерата — тежко ранен. Одън зареди отново автомата, дръпна главата му и погледна Чен.

— Кой е този? Важен ли е?

Чен сви рамене — този ХАН не му беше познат.

— Не… Просто някакъв страж.

Одън кимна, прилепи дуло о главата на човека и рязко дръпна спусъка.

— Хайде — той пусна тялото.

Тъкмо щеше да се обърне и вратата зад него рязко се отвори.

Чен откри огън и без да мисли, стреля бързо три пъти. Пистолетът риташе яростно.

Човекът го погледна изцъклено, сякаш изненадан, после падна на колене, вкопчен в разкъсания си гръден кош; пушката му падна встрани. Захлупи се по очи и застина неподвижно.

Одън изгледа Чен странно.

— Благодаря — каза той студено, почти грубо. След това се обърна и влезе през вратата. Автоматът в ръцете му тракаше оглушително.

Чен го последва в канцеларията на Де Вор.

Всичко беше в пълна бъркотия. Дъската за УЕЙ ЧИ бе счупена, камъчетата бяха пръснати по пода. Всички екрани бяха изпотрошени като след пиянска оргия. Намръщи се — нищо не разбираше. Не бе възможно Одън да е направил всичко това. Прекалено бе изпипано. Твърде всеобхватно. Имаше вид на систематично унищожение.

А къде беше Де Вор?

Един лежеше мъртъв под екраните. Още двама бяха коленичили в далечния ъгъл на стаята, захвърлили оръжия, прилепили чела о пода в знак на подчинение. Одън ги погледна небрежно, после махна на един от хората си да ги върже и да ги отведе. Павел беше влязъл. Когато пленниците минаваха покрай него, той се наведе и плю в лицата им.

— За надзирателя Сун — гласът му беше твърд, изпълнен с горчивина.

Чен се вгледа в него, след това се обърна към Одън:

— Тук има нещо нередно — той посочи екраните и счупената дъска.

Одън го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

Чен се огледа несигурно.

— Не знам. Просто…

Одън се обърна нетърпеливо.

— Хайде, Као Чен. Стига глупости. Давай да привършваме.