Сърце под маска

Лордът понякога беше доста груб, но винаги проявяваше снизходителност и не караше камериера си да го чака с часове. Затова Уентуърт мълчаливо търпеше капризите и прищевките му и се чувстваше щастлив, че е на служба при виконта. Знаеше, че повечето слуги са в много по-тежко положение. Работеха прекалено много, получаваха малки заплати, а на всичкото отгоре господарите им ги биеха. Неговият никога не посягаше на слугите, а когато понякога изпитваше острия си език върху камериера, неизбежно следваше извинение. Да, помисли си Уентуърт, можех да попадна на доста по-лош господар.

Камериерът събра смачканите вратовръзки, питайки се дали и Емелин, прислужницата на мис Женевиев, също ще бъде свободна тази вечер.

Макар че Женевиев беше просто сразена от вида на Джъстин, това не беше нищо в сравнение с въздействието, което появата й оказа върху него. Когато двете с Доминик влязоха в салона с добре премерено закъснение, той тъкмо си вземаше щипка емфие. Без да иска, смръкна твърде голяма доза от специално приготвената за него смес и веднага се разкиха. Когато ароматизираният тютюн попадна в гърлото му, кихавиците бяха последвани от силна кашлица. За момент изглеждаше, че направо се задушава, но с учудващо самообладание Джъстин успя най-после да си поеме дъх. Изпразни на един дъх чашата с мадейра, която държеше в ръка, и добрият вкус в устата му се възвърна.

Опряна на спомена за дългите години, прекарани на сцената, Доминик успя да задържи напиращия на устните й луд смях, и мрачно изгледа сина си.

— Изключително неприятен навик, Джъстин — отбеляза хапливо тя. — Отдавна ти го повтарям.

— За кое говориш, маман — за виното или за емфието? — осведоми се учтиво той и пристъпи напред, за да я целуне по бузата.

— И за двете, нахалнико. — Доминик сърдечно го потупа с ветрилото си. — Но съм се примирила, че не мога да те откажа от вредните ти навици. Освен това… — Доминик артистично вдигна рамене. — Няма нищо. Вината не е моя. А сега е време да се поклониш пред Женет, за да не си помисли, че си невъзпитан. В крайна сметка скоро ще бъде твоя съпруга.

— Да, разбира се. Това е уговорено още преди много, много години, нали? — отговори учтиво Джъстин, без да губи доброто си настроение. — О, братовчедке! — Той се обърна към Женевиев и едва не се потърси от отвращение, когато се озова в непосредствена близост до приказната фигура, застанала величествено насреща му. Още като дете не обичаше елфи и духове. — Добре дошла в Нортчърч. — Устните му бегло докоснаха простряната й ръка. — Загубата на Франция е печалба за Англия. Всички се радваме да те видим жива и здрава.

— Мерси, мосю — отговори тихо Женевиев, сякаш не й достигаше дъх. Толкова години не беше виждала Джъстин и съвсем не беше подготвена за властното въздействие, което се излъчваше от личността му.

Беше сразена — абсолютно сразена, и това никак не й харесваше. Джъстин Тревилин изглеждаше невероятно добре! Нямаше нищо общо с грубия хлапак, останал в спомените й. Пред нея стоеше представителен, изключително красив мъж и я измерваше с хладен поглед, сякаш имаше насреща си порцеланова фигурка, която възнамеряваше да купи.

Непокорната коса с цвят на абанос беше небрежно превързана на тила със сива копринена панделка. Будните сиви очи под гъстите, демонично извити вежди и черните мигли блещукаха като сребърни ледници. Скулите над високите хлътнали бузи бяха изключително фино очертани и засилваха още повече изразителността на лицето му. Гордо изправеният нос сякаш беше изсечен от мрамор, а устните бяха красиво извити и пълни. Женевиев неволно се запита какво ли ще е, ако я целуне. Брадичката беше енергична и решителна и като цяло братовчед й правеше впечатление на човек, който е уверен, че винаги ще получи онова, което иска.

Тази мисъл само засили нервността й, защото Джъстин съвсем не приличаше на мъж, с когато може да се флиртува. Разтревожи се, че би могъл да разкрие малкия заговор и да реагира гневно. А тя предпочиташе да умре, вместо да признае, че е чула злобните му забележки и си е послужила с тази детинска хитрост, за да го накаже. Златните клонки, които оформяха птичето гнездо, болезнено боцкаха кожата на главата й и това още повече засилваше неловкостта й. Знаеше, че довечера ще я боли глава и много й се искаше да захвърли глупашката украса от косата си.

Помисли си колко натруфена и изкуствена изглежда в сравнение с ненатрапчивата елегантност на братовчед си и настроението й се развали. Искаше да го отврати от себе си още първата вечер и знаеше, че е постигнала целта си, колкото и умело да се прикриваше той, но сега й се отщя никога да не беше прибягвала към този маскарад.

Джъстин беше висок, строен и изключително добре сложен. Жакетът в бургундскочервено със сиви ревери и маншети и масивни сребърни копчета подчертаваше широките му рамене и мускулести ръце. Под изискания възел на тъмновинената вратовръзка проблясваше колосана ленена риза с дантели на гърдите, които не можеха да скрият широкия гръден кош. Тесните панталони от сиво сукно прилягаха отлично към мощните мускулести бедра.