Сърце под маска

Ала дори при сегашните обстоятелства беше безсмислено да продължава да се прави на глупачка. Никога не е била повърхностна, безгрижна хлапачка! Утре щеше да му даде да се разбере. Щеше да признае, че предната вечер е играла роля и двамата щяха да започнат отначало. И без това скоро щяха да станат мъж и жена. Леля й вече беше засегнала тази тема и Джъстин не беше повдигнал възражения. Според разговора, който неволно беше подслушала, той не беше особено въодушевен от предстоящия брак, но по неизвестни причини нямаше намерение да се отказва от вече уговорени неща. Без съмнение чичо Уилям го беше принудил да се съгласи.

Ама че объркано беше всичко! Не й се вярваше, че наистина може да стане жена на този чужд човек, който на всичкото отгоре никак не се интересуваше от нея. Пък и тя съвсем не го желаеше, побърза да увери сама себе си Женевиев. Въпреки това мисълта, че му е напълно безразлична, дълбоко я нарани. Почувства засегната гордостта си, също и суетността си на първа красавица на Франция.

Запита се дали пък братовчед й не е влюбен в Кити, но след като наблюдава двамата в продължение на няколко минути, дойде до извода, че няма нищо такова. Държаха се по-скоро като брат и сестра. Женевиев внезапно осъзна, че Джъстин я смята за глупачка, защото не я е виждал от детството й насам. Но ако наистина щяха да се оженят, той трябваше поне да я уважава, а това беше изключено, ако продължи да поддържа този маскарад.

От друга страна, размишляваше тя, докато в съзнанието й бавно се оформяше някакъв план, ако продължи да я смята за глупава хлапачка и след като се оженят, той няма да има никаква причина да се сближава с нея. Ще я остави на спокойствие и тя ще има достатъчно време да преследва собствените си цели. Това означаваше, че ще може да идва и да си отива, когато си поиска. Ще се преструва, че прекарва дните и нощите си в безкрайни приеми, игри на карти и всякакви други забавления. А Джъстин въобще няма да си даде труд да провери дали наистина е присъствала там. Това ще бъде прекрасно прикритие за капитан Лафол. Никой никога няма да заподозре, че зад страшния капитан се крие една дама от доброто общество, помисли си развеселено Женевиев и едва не се изсмя с глас. Ако Джъстин узнае нещо за истинските й намерения, сигурно ще разруши в зародиш оформящия се план за спасение на родителите й. В никакъв случай няма да позволи жена му да се занимава с контрабанда и да разменя стоки между Англия и Франция. При никакви обстоятелства Женевиев не можеше да рискува някой от шпионите, внедрени в Англия, да я изобличи пред френското правителство. О, идеята беше наистина чудесна! Джъстин щеше окончателно да се отдръпне от нея, но сега беше важно да спаси живота на родителите си, а не да спечели сърцето на някакъв си мъж.

Главата й се замая от радост и тя удвои усилията си да покаже на скъпия си братовчед за каква глупава млада личност смятат да го оженят.

След вечеря дамите се оттеглиха в малкия салон и оставиха господата да изпият по чаша портвайн. Женевиев с удоволствие би подслушала какво си говорят мъжете зад затворените врати на трапезарията, но това беше невъзможно. Неохотно последва леля си и Кити и почти не чуваше оживения им разговор. Вслуша се едва когато Кити с въодушевление заразказва за Черния Мефисто или така наречения Шпионин.

Във Франция тази личност също беше в устата на всички, макар че никой не знаеше нищо за нея. Бяха дали на тайнствения мъж името Черния Мефисто, защото повечето хора мислеха, че е сключил пакт с дявола. Цялата му дейност беше насочена срещу новите господари на Франция. Вредеше им колкото можеше и на всичкото отгоре оставяше на всяко място, което беше посетил, черна копринена маска като визитна картичка.

Носеха се слухове, че се сдобил с редица важни сведения, които предал на англичаните. И двете страни се страхуваха, че войната е предстояща и се стремяха да изтръгнат една от друга колкото се може повече военни тайни. Освен това Шпионинът разкри някои неща, които поставяха новите властници във Франция в изключително неловко положение. Правителството отчаяно се мъчеше да запуши всички дупки, от които изтичаше информация, но въпреки това Англия научаваше подробности за важни заповеди, стратегически планове, тактики и още много нещо, които по неуловими пътища попадаха в ръцете на Черния Мефисто и оттам у стария неприятел на Франция. Твърдеше се дори, че Шпионинът на три пъти с планирал и със собствените си ръце е успял да измъкне от Франция видни представители на френската аристокрация, които били осъдени на смърт.

Френските благородници виждаха в негово лице герой и правеха всичко, за да му помагат. Властите обаче го смятаха за един от най-опасните си врагове, които на всяка цена трябваше да бъдат унищожени.

— И аз съм чувала за този човек — намеси се в разговора Женевиев. — Говорят, че Събранието дава награда за главата му. Непрекъснато му поставят капани, но той винаги се изплъзва. Шпионите на правителството са безсилни.