Сърце под маска

Както обикновено, когато искаше да смути някого, лордът вдигна лорнета си и изпитателно изгледа Женевиев.

— А сега, мила — продължи сухо той, — предлагам да разкриеш пред мен целта на прелестния малък маскарад, който ни устрои тази вечер. — Когато Женевиев не отговори, Уилям си позволи дори да се засмее. — Хайде, мила — проговори по-любезно той. — Не съм чак такова чудовище, за каквото ме смяташ.

Младата жена смаяно вдигна поглед и видя веселите пламъчета в будните сиви очи. Част от страха, изпитван досега, внезапно изчезна.

— О, чичо — призна сломено тя, — вярно е, че всъщност аз не съм чак такава глупачка! Но не исках да измамя теб, а Джъстин…

— Защо, мила моя?

— Защото… защото… ами, аз бях излязла на балкона и без да искам… без да искам, чух разговора ви днес следобед и…

— Достатъчно. Няма нужда да продължаваш — прекъсна я натъртено лорд Уилям и вдигна ръка. — Решила си да потвърдиш мнението на Джъстин, който и без това те смята за малка глупачка.

— Да, точно така — промърмори Женевиев. Беше засрамена и малко уплашена, че чичо й е прозрял истината.

— Не се срамувай, Женет — укори я през смях лорд Уилям. — Все ми е едно какво смяташ да правиш с моя син. Ще му бъде от полза да получи малък урок. Освен това мъжете се възхищават на жени, които умеят да запазят за дълго ореол на тайнственост около себе си и непрекъснато ги изненадват. Аз в никакъв случай нямам намерение да те издавам. Не се бой.

— Ти май умееш да четеш мислите на хората, чичо? — попита усмихнато Женевиев.

— Често ме обвиняват в това — отговори със задоволство лорд Уилям. — Смятам, че това е една много полезна дарба. Виж какво, Женет — продължи сериозно той, — от поведението ти тази вечер заключих, че ти не си особено въодушевена от женитбата с моя син, както за съжаление и той. Въпреки това откровено ще ти кажа, че не виждам друга възможност. Няма съмнение, че именията на баща ти и тези на Вашел са конфискувани от френското правителство и макар че аз успях да спася голяма част от парите на Едуард, имуществото ти вече не е онова, което беше. Ако баща ти успее да избяга от Франция, надали ще може да осигури на семейството си досегашното благосъстояние. Не искам да бъда жесток, мила моя, но ти трябва да погледнеш фактите в очите, колкото и неприятни да са те. Ти си емигрант, без пари и без родина — а това не е особено утешително за едно младо момиче. Имаш три възможности: да се омъжиш за човек, който не ти подхожда по обществено положение и да поемеш всички рискове на подобен неравен брак; второ, да си потърсиш работа и да се обречеш на мизерно и мрачно съществувание; и трето, да останеш при нас в Нортчърч Аби, където си винаги добре дошла. Ако обаче желаеш да създадеш семейство и да възпиташ децата си в обичайния за нашата класа стил на живот, трябва да се омъжиш за Джъстин. Освен това смятам — продължи развеселено той, — че вие двамата си подхождате много повече, отколкото можете да предположите.

С тази обезпокоителна забележка лорд Уилям приключи рязко разговора и я отпрати, без да дава по-нататъшни обяснения. Когато напусна кабинета му, Женевиев беше смутена, сърдита и потисната едновременно. Досега се тревожеше единствено за родителите си и не обръщаше внимание на жестоката действителност. Днес чичо й внезапно й отвори очите и тя с болка проумя в какво безизходно положение е изпаднала. Женитбата й с Джъстин вече щеше да послужи не само за осъществяване надеждите на леля й — тя беше единствената възможност Женевиев да осигури бъдещето си.

Младата жена се почувства толкова сломена, че дори не чу смеха, с който я изпрати чичо й Уилям.

12

Женевиев скрито поглеждаше към Джъстин, който вървеше до нея през хладната нощна градина, обляна от луната светлина. Ако искаше да бъде честна пред себе си, трябваше да признае, че той олицетворява мечтата й за мъж. Но за съжаление трябваше да гледа на него не като на свой любим, а само като на човек, за когото ще се омъжи. Много й се искаше да протегне ръка и да го докосне. Мъжката миризма на тютюн, вино и одеколон замайваше главата й. Усети силно желание да падне в обятията му и да се наслади на целувките му, също както преди доста време беше лежала в обятията на Арман Шарбон.

Обичаше Арман и когато го екзекутираха, реши, че никога вече няма да обича друг мъж. Сега обаче трябваше да признае, че беше разтърсена до дън душа от присъствието на братовчед си. Усещанията й в никакъв случай не можеха да се сравнят с това, което изпитваше по времето на Арман. За разлика от Арман обаче Джъстин не беше направил нищо, за да я спечели. Странно, че това обстоятелство я нарани много повече, отколкото всичките му пренебрежителни забележки.