Сърце под маска

— Разбрах мисълта ти — отговори сухо Женевиев. — Може би трябва да падна на колене пред теб и да ти благодаря? — осведоми се остро тя. — Много мило от твоя страна, че падаш толкова ниско да се ожениш за жена като мен, Джъстин!

— Моля те да ми простиш — промълви сковано той. — Уверявам те, че не исках да те засегна. Щом така и така трябва да се оженя, предпочитам теб пред всяка друга жена. С теб сме роднини и няма нужда да се преструваме един пред друг. Освен това знам, че няма да искаш от мен да стоя непрекъснато до полите ти, когато се оженим — прибави с усмивка той и продължи: — Свикнал съм да бъда свободен, Женет. Деловите въпроси, които решавам, изискват много време и понякога ще се наложи да отсъствам по цели седмици. Ако се женехме по любов, отсъствието ми щеше да те измъчва. Вероятно щеше да ми задаваш въпроси, да ме следиш, и това щеше да разруши връзката ни. Но така, както стоят нещата, аз ти осигурявам защита чрез името и състоянието си и знам, че не очакваш от мен нищо повече. — Джъстин сви рамене, осъзнавайки колко е малко онова, което предлага. — Ако смяташ, че можем да живеем така, аз съм съгласен.

— Както вече ти казах, аз нямам друг избор, Джъстин — отговори сухо Женевиев. — Докато съществуваше моят свят, имах други представи за бъдещето. Обичах друг мъж — призна тя.

Джъстин се стресна, защото почувства болезнено убождане в сърцето.

— Ако не бяха го гилотинирали — продължи тихо Женевиев, — тогава естествено можех да се надявам, че… Но да не говорим повече за това — заключи с безизразен глас тя. — Всичко е безвъзвратно отминало, а аз трябва да мисля за бъдещето си. Приемам предложението ти във вида, в който го представи, Джъстин. Не искам нищо повече, въпреки че бих желала да се изразиш малко по-ясно. Трябва ли да приема, че, когато се оженим, ти… че това ще бъде само брак по разум, без реални последствия?

— Аха, разбирам тревогата ти — промърмори развеселено Джъстин. — Искаш да знаеш имам ли намерение да те направя своя. Съжалявам, Женет, но не мога да ти дам точен отговор. Нека почакаме, докато се опознаем по-добре. Пък и природата ще каже своето, не мислиш ли? Нямам желание да ти се натрапвам, освен това в Англия има достатъчно жени, готови да влязат в леглото ми. От друга страна обаче е редно да имаме наследник, не мислиш ли и ти?

— А какво ще кажеш за моите потребности, Джъстин? — попита сухо Женевиев, наранена от думите му. — Трябва ли да живея без любов само защото трагично стечение на обстоятелствата ме е лишило от име и средства за препитание? Или в този специален случай онова, което е позволено на теб, ще бъде позволено и за мен?

— От само себе си се разбира, че ти също ще имаш обожатели, Женевиев. Повечето високопоставени дами само с това се занимават. Но очаквам да бъдеш дискретна и да пазиш доброто име на семейството ни.

— Това също се разбира от само себе си, Джъстин — отговори високомерно тя.

— Отлично. Ще поговоря с маман за венчавката. Вероятно при дадените обстоятелства няма да имаш нищо против, ако се оженим скоро и без излишен шум.

— Безсмислено е да отлагаме. Сгодени сме от детство, а аз претърпях твърде много загуби и споменът за тях е твърде пресен, за да празнувам големи празници. Не е прилично, а и не би ми доставило радост. Достатъчно е да ни венчеят в параклиса на Нортчърч Аби.

— Както желаеш. И не се тревожи за нищо, Женет — прибави меко Джъстин. — Не съм толкова нечувствителен, колкото си мислиш. Повярвай ми! Вече съм почти уверен, че двамата ще се разбираме много добре.

— Много странно — промълви тя. — Чичо Уилям каза тази вечер почти същото. Лека нощ, Джъстин!

С величествен жест, който остави у него чувството, че се е държал като последен глупак, тя склони глава, после бавно тръгна към къщата, оставяйки го сам с мислите му. Странно, но след изчезването й градината сякаш опустя и стана още по-студена.

Две седмици по-късно двамата се венчаха в параклиса на Нортчърч Аби в присъствието на ограничен кръг гости. Джъстин получи специално разрешително от епископа, според което нямаше нужда да разгласяват годежа и да спазват определените срокове. Шивачката, която Доминик беше ангажирала да ушие сватбената рокля и да приготви чеиза на Женевиев, направо изпадна в отчаяние. Помощничките й работиха ден и нощ, за да попълнят гардероба на младоженката. Някои рокли преди това бяха собственост на Кити и трябваше да се променят съвсем малко, за да изглеждат като нови. Женевиев се зарадва на това, защото й беше много неудобно да приеме големия гардероб, за който беше настоявала леля й.