Сърце под маска

Не може да не дойде, мислеше си Женевиев. Нали пред олтара я беше целунал с истинска страст? Нищо, че след това я укори за недопустима волност пред очите на толкова хора. Не се ли ядоса ужасно на най-добрия си приятел, който я целуна след венчавката? Така значи! Това ли означава за него „разумен брак“? Джъстин беше красив мъж и я привличаше. Тя също му харесваше, макар че се представяше пред него като фигура от приказките. Нима Титания също не беше омаяла Оберон? Да, Джъстин щеше да дойде. Мъжката гордост също щеше да го накара да го стори, защото въпреки високопарните приказки за разни обожатели, след целувката пред олтара и ревността, проявена спрямо лорд Паркър, Женевиев знаеше, че гордият й, самонадеян съпруг държеше да бъде първият мъж в живота й. Най-после щеше да узнае какво означава да си истинска жена.

До днес не беше размишлявала сериозно над този аспект от тяхната женитба. Изхождаше от факта, че това няма да й се случи толкова скоро. Сега обаче се запита какво ли ще си помисли Джъстин, като я види, защото не можеше да легне в леглото с напудрена коса и гримирано лице. Доколкото знаеше, никоя жена не правеше така. Захапа нервно долната си устна и се замисли как най-добре да обясни промяната във външността си, ако, разбира се, той я попита. Стигна до заключението, че е най-добре да скрие блестящите червени къдрици под дантелено боне. Погледна се в огледалото и установи, че резултатът е отличен. Поне част от страховете й се уталожиха.

Въпреки това продължи да се разхожда из стаята като тигър в клетка. Боеше се не само от реакцията на мъжа си на променената й външност, но и от неизвестното, което я очакваше. Въпреки страха обаче признаваше пред себе си, че очаква с нетърпение акта, който щеше да я направи жена, и че дори се радва.

Женевиев знаеше много неща за физическата любов, защото тя беше нещо естествено за французите и никой не се срамуваше да говори открито за тези неща. Въпреки това не беше сигурна, че щеше да се държи по най-добрия начин, да каже и да направи онова, което се изискваше от нея. Но нека се стигне дотам, пък…

Е, помисли си уморено тя, ще се оставя на инстинкта си. Освен това Джъстин много добре знаеше, че невестата му е девствена и трябваше да реагира по съответния начин. Вероятно имаше много повече опит от нея, помисли си с известно раздразнение Женевиев, и щеше да й помогне да научи някои неща за любовта.

Но защо не идваше? Ядоса се и едновременно с това реши, че е глупачка да се нервира за незначителни неща. Да не би пък да се беше излъгала? Може би нежната целувка пред олтара не означаваше нищо за него? Може би ревността към лорд Паркър и гневът му не бяха никакво доказателство, че държи на нея?

Без да може да си отговори, Женевиев се пъхна в леглото си с болезненото чувство, че е останала измамена. Хладният нощен вятър, който полюляваше завесите на прозорците, я накара да потрепери. Уви се с дебелата завивка и пламналите в началото на нощта очаквания се превърнаха на пепел, колкото повече часовете отминаваха.

В съседната стая Джъстин се вслушваше във всеки шум, долитащ от спалнята на жена му. Не успя да се пребори със себе си и да натисне овалната месингова дръжка на дебелата дъбова врата, която го отделяше от нея. За кой ли път си припомни изгарящата целувка пред олтара и ужасеното й лице веднага след това. Да върви по дяволите! Нямаше намерение да се натрапва на неопитна девственица. Още повече, че можеше да изпищи и да събере цялата прислуга в дома на баща му.

Ако сватбата беше станала в Блекхийт Хол, където той беше единствен господар, щеше със сигурност да освободи прислугата за цялата нощ…

Джъстин простена и гневно издърпа краищата на копринената вратовръзка, завързана със сложния възел на Тревилин. Когато най-после освободи шията си, седна уморено на един стол и си наля голяма чаша коняк. После сърдито изгледа етикета на бутилката. По дяволите, точно днес ли трябваше да попадне на тази френска напитка! Как можаха да му я оставят в стаята!

Беше толкова разгневен, че запрати чашата срещу таблата, тя падна и се разби на хиляди парченца. Течността се разля по дебелия турски килим. Джъстин се изправи и, олюлявайки се, пристъпи към сребърната табла, поставена на малка масичка. От днес нататък ще пие само джин, взе тържествено решение той, истински английски джин! Той беше хладен и бистър, през него всичко се виждаше. Той не криеше в себе си огнени изненади като мекия кехлибареножълт френски коняк — и като проклетата му жена французойка!

По дяволите! Тази жена беше вещица! Как иначе би успяла да го омае с напудрените си коси, смешните накити и просташката си шапка? Със странното си лице на фея, което едновременно изглеждаше и младо, и старо — и ужасно привлекателно! Всъщност кога хареса за пръв път това лице? Как, за Бога, тази кукленска фигурка успя да го улови в лапичките си?