Сърце под маска

Паркър сякаш не забелязваше напрегнатото мълчание между новобрачните. Когато излязоха навън, той избухна и смях и ги засипа с гръмки поздравления. Пожела им всичкото щастие на света, затупа Джъстин по рамото и заяви, че не се е надявал да доживее деня, в който приятелят му ще се ожени. После шумно целуна Женевиев по бузата и й пожела всичко най-хубаво, без да забелязва мрачното изражение на младоженеца.

— Имаш достатъчно време да се насладиш на младата си жена, Джъстин — отбеляза с дръзка усмивка Паркър. — Мое задължение е да целуна невестата, затова се овладей и престани да играеш ролята на ревнив съпруг. За съжаление вече съм женен и нямам никакво намерение да ти отнемам женичката, колкото и красива да е тя. — Той отново се обърна към Женевиев: — Не обръщайте внимание на грубостите му, лейди Женевиев. Само проклетата гордост на семейство Тревилин го кара да бъде мрачен и твърдоглав. По дяволите! Погледнете го само, не е ли точно копие на уважаемия си баща!

Женевиев кимна и се опита да се усмихне. Не чуваше нищо от онова, което й се говори.

Джъстин беше толкова ядосан от нахалните забележки на приятеля си и от собствената си необяснима реакция на безобидната му целувка, че, без да осъзнава какво прави, грубо сграбчи жена си за ръката и я отведе в къщата. Женевиев едва успяваше да върви в крак с него и, останала без дъх, го помоли да я почака. Джъстин рязко спря и сякаш едва сега забеляза, че е стиснал ръката на жена си в желязна хватка.

— Какво ти става? — попита остро Женевиев, когато я пусна. После разтърка мястото, където пръстите му бяха оставили червени следи. — Да не си полудял?

— Не. Много съжалявам, Женет. Нервират ме тия хора — излъга принудено Джъстин. — Господи! Как успя маман да събере толкова гости? Смятах, че ще се оженим в тесен кръг.

— Но тук няма излишни хора, Джъстин. Всички са свързани със семейството. Има твои приятели и служители, никой друг.

— Тогава слава на Бога, че не настоя за голяма сватба — простена облекчено той. — Явно притежаваш повече разум, отколкото можех да предположа при вида на тази… шапка.

— Моля те, Джъстин. — Женевиев раздразнено смръщи вежди. — Не е нужно да ме обиждаш. Не си справедлив и към бедната мисис Симпкинс, шапкарката. Уверявам те, че жената положи всички усилия да ме направи колкото се може по-красива. — Тъй като се беше овладяла достатъчно, за да се върне отново в ролята си, тя злобно добави: — Намирам дори, че е твърде скромна, като имам предвид колко време употреби, за да я направи.

— Добре, но защо беше необходим този широк шарф, изплетен с такава сложна плетка, и това дантелено було? Едва не се убодох на тия огромни игли, когато те целувах!

— О, Джъстин — промълви невинно Женевиев, — приятелят ти Паркър не изпитваше подобни трудности.

Съпругът й мрачно я изгледа.

— Вземам думите си назад — заяви рязко той. — Без съмнение ти липсва дори искрица здрав разум. За разлика от мен Паркър нямаше нужда да вдига булото, за да те целуне.

— Разбира се, че не, защото това беше твое задължение, Джъстин. Кажи ми само едно: защо трябваше баронът да спусне булото ми, само за да го вдигне отново? — попита безгрижно Женевиев, която с мъка сдържаше смеха в гърлото си.

— Ах, ти… — изсъска през стиснатите си зъби Джъстин. — Ти си най-невъзможната… Но нищо! Трябваше да зная, че с теб не може да се разговаря. Как можеш да излезеш с разумни аргументи насреща на една… горска фея!

С тази злобна забележка той се обърна рязко и я остави сама. Женевиев знаеше, че би трябвало да реагира гневно и болезнено на обидата, но не можа да спре смеха, който разтърсваше раменете й. Беше спечелила тази първа битка, а още по-приятен беше фактът, че раздразнението му беше предизвикано не толкова от глупавите й приказки, колкото от обстоятелството, че лорд Хейдли я беше целунал!

Приемът беше свършил и в къщата цареше странна тишина, след като музиката и веселият смях бяха накарали стените да треперят. Семейството се беше оттеглило и беше оставило новобрачните сами. Гостите бяха легнали да спят, а прислугата почистваше голямата зала.

След като помогна на Женевиев да съблече булчинската рокля, приготви банята и избра най-красивата дантелена нощница, Емелин също се оттегли. Сега лицето и косите на младата жена бяха свободни от пудра и грим, а гъвкавата й фигура беше загърната в мъхнат вълнен халат. С трудно скривано нетърпение тя очакваше Джъстин да влезе в стаята, която беше свързана с неговата и в която вещите й бяха пренесени в ранния следобед.