Сърце под маска

С леля Доминик и Кити младата жена замина за Лондон, защото трябваше да се направят още много покупки. Платове, шапки, ръкавици, чорапи, обувки, чанти… Няколко пъти успя да се изплъзне от придружителките си и купи доста неща, които много биха ги учудили. Взе дузина прости ленени ризи и тесни черни копринени панталони, предназначени за млад мъж, освен това разноцветни копринени кърпи и шалове, подходящи за моряци, широки кожени ботуши и разни други дреболии. Освен това закупи от различни търговци пет черни домина и дузина яркочервени маски от коприна.

След пристигането си в Нортчърч Аби Женевиев на два пъти беше изпращала верния Ив-Пиер да провери как върви ремонтът на кораба и как се чувства екипажът. При завръщането си служителят съобщаваше, че скривалището на шалупата не е открито, че моряците работят усърдно и освен това са завързали полезни връзки в околните села.

— Кажи на Беноа и останалите да положат повече усилия с хората от Пензанс — беше казала Женевиев. — Доколкото знам, Блекхийт Хол е в непосредствена близост. Там ще бъде опорната точка на всичките ни начинания.

— Както заповядате, капитане — беше отговорил ухилено Ив-Пиер и вече по-сериозно се беше осведомил: — Съвсем сигурна ли сте, че трябва да се омъжите за лорд Джъстин, мадмоазел Женет? Ако не искате, не се насилвайте. Кажете само една дума, и аз и моряците ще ви последваме до края на света, ако се наложи.

— Зная, Ив-Пиер. Но… това не е живот за мен. А, което е много по-лошо, какъв живот би било това за децата ми, ако някога имам свои деца? Не. — Женевиев решително поклати глава. — Ще се омъжа за Джъстин, както желаят семействата ни.

Ала когато пристъпи в преддверието на малкия параклис, тя вече не беше толкова сигурна, че е взела правилното решение.

Имаше чувството, че сънува. Ръката, пъхната под мишницата на чичо й, трепереше, и докато вървяха през параклиса към Джъстин, който ги очакваше в другия край, тя се движеше като в транс. Беше си представяла богата и романтична сватба, а сега? Къде бяха мама, татко и Вашел? Къде беше Арман? Нищо не беше така, както би трябвало да бъде.

Дори роклята, носена от майка й при нейната собствена венчавка и запазена с много любов за дъщерята, я нямаше. Вместо нея Женевиев носеше нова рокля от тъмнозелен сатен с бледожълта фуста, богато набрана и украсена с рюшове. На главата й беше кацнала широкопола шапка със златен воал. Косата й отново беше напудрена и лицето й обилно гримирано. Почти нищо не се виждаше от истинското й лице. При тази мисъл младата жена едва не заплака. Как така се омъжваше, прилична на горска фея от приказките! Защо не остана самата себе си? Защо не й беше съдено да преживее как сивите очи на Джъстин ще светнат от радост и желание, когато види невестата си?

О, това беше направо непоносимо! Поиска й се да се обърне и да хукне обратно към изхода, да избяга от този параклис и никога вече да не се върне. Но, сякаш беше прозрял намерението й, лорд Уилям притисна силно ръката й и я отведе при очакващия ги Джъстин.

Женевиев застана между Джъстин и Кити, която изпълняваше ролята на шаферка, и женихът здраво стисна ръката й. Невестата едва осъзнаваше, че духовникът произнася старите латински формули, които я свързваха завинаги с високия чужденец, застанал до нея. Тя механично повтори обета и почувства студенината на брачната халка, която младоженецът сложи на пръста й. После виконтът вдигна булото и докосна устните й със своите.

Почти против волята си Женевиев почувства прилив на радост и устните й се разтвориха срещу неговите. Джъстин се поколеба, но отговори на целувката и с учудване установи, че тялото на младата му съпруга омеква в ръцете му. Устните й бяха по-нежни от всичко, което си беше представял, гъвкави и покорни, и се разтапяха под бурната му целувка. Младият мъж дълбоко вдъхна нежния дъх на лилия, който се излъчваше от тялото й, и внезапно почувства желание да я грабне и отнесе със себе си в спалнята. С големи усилия се изтръгна от целувката и едва не се спъна в булото на невестата.

— Усмихни се, Женевиев! — изсъска в ухото й той, за да заглади неловкостта си, като прие за израз на отвращение смайването, изписано по лицето й. По дяволите! Само я беше целунал! Толкова ли се отвращаваше от него? — За Бога! Да не би да си видяла призрак?

Грубите думи бавно проникнаха в съзнанието на Женевиев. Тя се стресна и едва сега забеляза мрачния му укоряващ поглед. Нима беше толкова ядосан от реакцията на целувката му? Или защото се беше държала така пред хората?

Уплашена до смърт, ужасена от държанието си, младата жена направи онова, което се искаше от нея. Нали току-що се беше заклела да бъде покорна съпруга! Усмихна се и почувства как усмивката замръзва по лицето й, докато младоженецът я извеждаше от параклиса. Кити и лорд Паркър Уесткът, барон Хейдли, най-добрият приятел и шафер на Джъстин, ги следваха по петите.