Сърце под маска

Джъстин не искаше да се жени, не му трябваше съпруга. Задачата му беше твърде деликатна, твърде опасна, за да се обременява на всичкото отгоре и с жена, която да отклонява вниманието му. Защо баща му не поиска да го разбере? Защо така упорито настоя да го ожени за Женевиев? Той ли беше виновен, че братовчедка му е беден емигрант без средства и без родина? Той ли беше виновен, че бедничката наистина нямаше друг избор, освен да се омъжи за него?

Освен това в живота й е имало друг мъж, беше казала тя. Беше го обичала… По дяволите! Джъстин беше дал името си на тази жена, беше й обещал закрилата си. Въпреки обратните му твърдения тя също имаше известни задължения към него, не беше ли така?

С несигурни движения той се приближи до вратата. Но не успя да направи и две-три крачки, когато се спъна и се просна с цялата си дължина на килима. Там прекара нощта, измъчван от жестоки кошмари, докато в съседната стая Женевиев горчиво плачеше във възглавницата си.

КНИГА ТРЕТА ЖЕЛАНИЕ ПОД МАСКА

13

Блекхийт Хол, Англия, 1792 година

Господарската къща в имението на Джъстин, разположено в Южен Корнуол, беше много стара и изглеждаше малка в сравнение с великолепието на Нортчърч Аби, затова пък излъчваше особено, сурово очарование. Когато Женевиев я зърна за първи път през прозореца на каретата, която отвеждаше новобрачните в новия им дом, тя усети, че настроението й веднага се подобрява.

Къщата беше построена на висок хълм, от който се разкриваше прекрасна гледка към обширното, насечено с пропасти плато, което стръмно се спускаше към скалистия морски бряг. Зданието сякаш царуваше над тази сурова местност и правеше силно впечатление с величествената си простота. Тесните наблюдателни кули със зъбци, които се издигаха от двете страни на масивните порти от орехово дърво, приличаха на езически обелиски, шибани от бурните степни ветрове. Мънички заострени прозорци, прилични повече на бойници, бяха разположени по всички етажи на кулите.

По триетажната фасада на къщата бяха равномерно разположени високи, сводести прозорци, чиито кристални стъкла блещукаха като диаманти. Сякаш десетки очи проблясваха зад тъмни тайнствени маски, помисли си неволно Женевиев и сърцето й се сви. Струваше й се, че къщата е прозряла играта й и й се присмива.

Сградата беше във формата на буквата „Н“ и двете предни крила заграждаха тесен, облицован с плочки площад, който водеше към входната врата. Стените бяха обрасли с бръшлян и това правеше къщата още по-мрачна. На горния етаж, в еркерите на косо разположените покриви, бяха поставени каменни статуи, които приличаха на пълководци, приемащи парад. Зад тях се издигаха високите, скосени комини на камините от времето на Тюдорите, които единствени нарушаваха строгата хармония на покрива.

В средната част, между двете кули, беше изграден и четвърти етаж, плоският покрив на който беше превърнат в тераса с високи каменни перила.

— О, Джъстин, та тук е прекрасно! — провикна се въодушевено Женевиев и се наведе през прозорчето, за да разгледа по-добре къщата. — Много по-красиво от Нортчърч Аби!

Виконтът беше смаян и в същото време трогнат от възхищението на жена си, защото тайно в себе си се беше страхувал, че тя ще се отврати от дома му и ще се оплаче от самотата му. Поне така правеха метресите му, които предпочитаха градската къща в Лондон и хвърляха жадни погледи към великолепието на Нортчърч Аби, чийто наследник беше той. Женевиев обаче наистина харесваше Блекхийт Хол и това зарадва Джъстин, който много обичаше дома си. Импулсивните й думи го накараха да предположи, че има до себе си съмишленица, и още повече засилиха страстния му стремеж да опознае скритите страни на характера й, грижливо опазени досега.

Все още не беше я направил своя истинска съпруга. На сутринта след сватбата се беше събудил премръзнал и с ужасен махмурлук на дебелия килим и с горчиви думи беше проклинал глупостта си. Женевиев беше негова и нямаше защо да проявява скрупули. Въпреки това не смееше да се доближи до нея. През деня тя се държа толкова хладно, че вечерта Джъстин поръча в гостилницата да им приготвят две отделни стаи. Плашеше го мисълта за шума, който щеше да вдигне жена му, ако се опиташе да преспи в едно легло с нея. Много добре си спомняше крясъците и заплахите й, когато бяха деца, и не се съмняваше, че характерът й щеше да се прояви в цялото си великолепие при всеки опит за сближение.