Сърце под маска

Джъстин уморено въздъхна. Какво значение имаше, че жена му не го иска и все още тъгува за изгубения любим? И без това той не можеше да си позволи да изложи на провал рискованата си дейност заради една жена, която щеше да се залепи като репей за него. Въпреки това беше странно, че се чувстваше привлечен от жената, за която се беше оженил против волята си. Тя продължаваше да пудри косите си въпреки учтивите му обяснения, че пудрата отдавна вече не е на мода, а шапката, която беше сложила днес, беше чудовищно произведение на изкуството, отрупано с цветя, и Джъстин едва го понасяше. Това беше по-страшно дори от шапката с дантелен воал, която беше носила в деня на сватбата.

Добре, че поне домът ми й харесва, помисли с въздишка Джъстин, макар че най-малко беше очаквал именно това. Настроението му се подобри и с необичаен за него ентусиазъм той започна да описва на съпругата си какво представлява имението му.

Докато Джъстин говореше, Женевиев с болка осъзна колко държи мъжът й на Блекхийт Хол и как полага всички усилия да го поддържа в добро състояние. Тъй като отлично си спомняше думите му, че не желае да му досаждат с любопитни приказки, тя с колебание зададе въпрос за деловите му ангажименти, но за свое учудване получи обстоен отговор.

— Притежавам няколко калаени и каолинови мини, в Корнуол, освен това съм съдружник в рибарски предприятия в Пензанс. В Девън отглеждам говеда и овце, а в Чедър Джордж, Самърсет, притежавам малко имение, в което се произвежда сирене. Желаеш ли да продължа? — попита развеселено той.

Женевиев поклати глава.

— Не се учудвам, че си винаги зает.

Най-после спряха пред къщата и Джъстин помогна на Женевиев да слезе. После нареди на прислугата да разтовари багажа и да откара каретата обратно в Нортчърч Аби. Накрая помоли жена си да почака за момент и отиде да види двуколката и сивите жребци, докарани от камериера му Ферди. Четирите първокласни коня бяха в добро състояние и Джъстин похвали слугата за грижливостта му.

— Благодаря ви, сър. — Съсухреният човечец засия с цялото си лице. — Всичко мина добре. Пък и не ми създаде особени трудности, защото вашата карета се движеше много бавно. Можех да оставя конете да препуснат напред като вихър. Веднага щяха да задминат тая вехтория, сър. Тя изобщо не може да се сравнява с впряга ви. Просто не разбирам защо старият господар не си купи нова карета. Има достатъчно пари.

— Прав сте, но лорд Нортчърч обича да пътува удобно и с много багаж — отбеляза сухо Джъстин. — Отведи жребците в обора, Ферди. Уентуърт — продължи той и се обърна към камериера си, — ти отведи Ив-Пиер в помещенията на прислугата. Емелин, следвай лейди Женевиев. Разопаковай багажа й, а после ще ти покажат стаята ти.

— Да, милорд — поклони се почтително младото момиче.

Джъстин тръгна към вратата на къщата, но още преди да почука, тя се отвори широко.

— Добър ден, Ротфелдер — поздрави портиера си Джъстин. — Погрижи се да отнесат багажа горе. Мисис Финчъм да подреди апартамента до моя. Доведох съпругата си у дома.

За учудване на всички присъстващи Джъстин вдигна на ръце Женевиев, която изобщо не знаеше как да се държи, и я пренесе през прага.

— Добре дошла в Блекхийт Хол, Женет — произнесе тихо той. — Надявам се да бъдеш щастлива тук.

— О, Джъстин, сигурна съм, че ще бъда — отговори също така тихо тя.

За момент очите им се срещнаха и вече не можаха да се откъснат едни от други. После обаче Ротфелдер учтиво се покашля зад гърба им и разруши омаята на момента.

Джъстин се почувства неловко, че е изложил на показ интимните си чувства, и грубо пусна Женевиев на земята.

— Уважихме достатъчно старите обичаи, но сега е време да се заемем с по-практични неща — проговори хладно той.

За съжаление не забеляза разочарованието, изписало се по лицето й, защото се обърна да я представи на Ротфелдер и мисис Финчъм.

— Господи! — извика учудено добродушната, закръглена икономка, като я видя. — Вече бях загубила надежда, че милордът ще се ожени, макар да знаех, че още от детските си години е сгоден за вас, милейди. Колко пъти съм му казвала, че не ви посещава достатъчно често и че някой от онези елегантни французи непременно ще ви открадне. Сега и Англия е пълна с тях, откакто онези простаци взеха властта във Франция. Боже мой! Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че сте същество от приказките, милейди, ако ми позволите да се изразя така. Нищо чудно, че сте омагьосали милорда.

Мисис Финчъм продължи да бъбри весело, докато водеше Женевиев и Емелин нагоре по извитата стълба. Новодошлите любопитно се оглеждаха наоколо си и не молеха да се начудят на новия си дом. Когато се изкачиха на първия етаж, икономката зави в широк коридор, който водеше към източното крило.

— В тази част на къщата са разположени покоите на господарите и така е от векове — обясни тя. — Западното крило е за гости. Ето че пристигнахме.

Избра един ключ от огромната връзка, която висеше на колана й, и го пъхна в ключалката. После натисна овалната месингова брава и широко разтвори вратата.