Сърце под маска

Женевиев затаи дъх. Стаята беше по-красива дори от онази, която беше обитавала в Нортчърч Аби.

От пръв поглед личеше, че обзавеждането е много ценно, защото, както и самата къща, то беше от времето на Тюдорите. Върху дървен подиум беше поставено огромно легло от тъмно орехово дърво с прекрасен балдахин, стигащ чак до тавана. Леглото беше украсено с позлатена резба, а покривката му беше изработена от червена и златна коприна. От двете му страни бяха поставени красиви масички с дебели кръгли крака. В края на леглото имаше два масивни дъбови стола.

До каменната камина беше големият шкаф за сребърни съдове с обков от масивно злато. Пред запалената камина бяха подредени два модерни шезлонга, тапицирани със златно кадифе, и няколко ниски масички. Срещу тях се издигаше разкошен скрин за дрехи от орехово дърво, до който беше поставена тоалетна масичка с огледало.

Вдясно се намираше строго писалище, със стол от масивен дъб. Вляво бяха изкусно подредени три старинни ракли с различна големина, зад които се намираше прекрасен ръчно изрисуван параван. Навсякъде по стаята бяха разпръснати тапицирани със сатен ниски дивани и табуретки в мавритански стил, украсени с червени и златни пискюли.

Стените бяха облицовани до половината с орехово дърво, което създаваше великолепен контраст със светлия бронз на горните части и тавана. Пред френските прозорци, които извеждаха на балкона, бяха окачени червени копринени завеси. На дървения под беше постлан дебел турски килим в червено и златно.

През малка врата се влизаше в стая за преобличане, в която беше и масивната месингова вана. Точно насреща беше вратата към спалнята на Джъстин.

Женевиев възхитено се оглеждаше. Обхвана я странното чувство, че стаята е създадена лично за нея. Представи си разпилените върху възглавницата медноцветни коси, подчертани от меката светлина на свещите, отблясъка на златото върху светлата й кожа, златните искрици в смарагдовозелените очи, и си пожела Джъстин да я види такава, каквато беше в действителност. Жалко, че поне засега това изглеждаше невъзможно… При тази мисъл радостта й бързо помръкна.

След малко се опита да убеди самата себе си, че е щастлива, дето съпругът й не предявява изисквания към нея. Така поне щеше да се опази от риска да се разкрие някога двойната роля, която беше принудена да играе. Наранени бяха само гордостта и суетността й. Въпреки това сърцето я заболя, че никак не се харесваше на съпруга си.

— Спалнята е наистина прекрасна — проговори най-после тя, опитвайки се да придаде въодушевление на гласа си. Мисис Финчъм не откъсваше очи от нея и не биваше да заподозре, че бракът им съвсем не е това, което би трябвало да бъде.

— Така е — съгласи се със сияещи очи икономката. — Някои хора твърдят, че къщата е много отдалечена и самотна. Но аз веднага разбрах, че вие не сте от тях, милейди — допълни бързо тя. — Моля ви, отстъпете настрана, за да ви покажа тайния изход.

— Какво? — смая се Женевиев.

— Ей сега ще го видите, милейди. По-рано времената са били несигурни и семейство Тревилин се е принудило да предприеме някои мерки за собствената си безопасност. Господарите не са били толкова глупави, че да се оставят да ги заколят в собствените им легла. Затова строителите на Блекхийт Хол са вградили в стените на двете спални по един таен ходник.

Икономката протегна ръка и натисна част от ламперията в стаята за преобличане. Скритата вратичка се завъртя на пантите си и освободи тесен, тъмен изход с виеща се надолу стълба.

— Накъде води коридорът? — осведоми се развълнувано Женевиев, която веднага проумя, че този таен проход е много полезен за намеренията й.

— Тунелът е много дълъг. Минава под къщата и отвежда чак в пещерите на крайбрежните скали — обясни мисис Финчъм. — Но не се тревожете, милейди. Вратата се отваря само отвътре и не ви заплашва опасност отвън. — Жената натисна ламперията и вратата веднага се затвори. — Никой не знае за този тунел. Кой знае кога е бил използван за последен път. Показах ви го само за в случай, че в Блекхийт Хол избухне пожар. Да ни пази Бог от такова нещастие! Тогава няма да останете затворена в стаята си, а ще използвате тунела, за да избягате. А сега ще ви оставя сама да подредите вещите си и да се запознаете с обстановката. — Посочи с глава дебелия златен шнур, който висеше от тавана, и продължи: — Ако ви трябва Ротфелдер, дръпнете веднъж, ако искате да повикате мен — два пъти! Ще наредя да ви донесат топла вода и нещо за хапване. Вечерята се сервира в осем по настояване на лорд Джъстин, който държи на добрите маниери също като майка си. — След кратка пауза мисис Финчъм замислено продължи: — Надявам се да бъдете щастлива тук, милейди. Простете откровеността ми, но беше крайно време лордът да се ожени за вас. Уверена съм, че женитбата ще се отрази добре и на него. Знайте, че под нахалната му и самонадеяна външност се крие добро и нежно сърце.

— Благодаря ви, мисис Финчъм — отговори топло Женевиев и се постара да прикрие факта, че няма никакво влияние върху съпруга си.