Сърце под маска

— Не ми се вярва — отговори замислено Женевиев. — Ще я заплаша с незабавно уволнение и няма да й дам препоръки. Но тя ще предпочете да остане, защото е влюбена в Уентуърт, камериера на Джъстин.

— Този проклетник! — извика сърдито Ив-Пиер. — Още по-нахален е и от оня нещастник Кинси.

— Може и да си прав. Но Емелин наистина го обича. Сигурна съм, че ще си държи устата. Ще обясни на останалите, че страдам от нерви, имам непоносима мигрена и не позволявам да ме безпокоят по време на тежките пристъпи. Ще им каже, че обикновено се заключвам в стаята си и настоявам за абсолютно спокойствие. Само Емелин има право да се грижи за мен и да ме обслужва. Единственият лек за нервите ми е пълна тишина и почивка. Как смяташ, добре ли съм го измислила?

— Намирам, че сте ужасно зле възпитана, мадмоазел — отговори ухилено слугата. — Но сте и много умна. Никога не сте боледували, но съм сигурен, че само за един ден ще убедите цялата къща в мъчителните си страдания и ужасното си душевно състояние. Слугите ще има да се чудят, но никой няма да се осмели да ви задава въпроси. Планът ви е отличен, но само в случай, че влюбеното момиче изиграе докрай ролята си.

— Не се тревожи за нея. Сигурна съм, че ще ни помага — отговори уверено Женевиев. — Твоя задача е корабът да пристигне навреме на уреченото място.

Емелин, която ужасно скучаеше в тази стара къща, с въодушевление се съгласи да участва в заговора. Обеща да разпространи навсякъде новината за въображаемата болест на Женевиев, да се премести в нейната стая и да не позволи никому да влиза при нея.

— В никакъв случай не напускай спалнята ми — втълпяваше й Женевиев. — И не допускай мисис Финчъм, която има ключове за цялата къща, да влезе сама.

— Успокойте се, милейди, ще направя всичко, както трябва — обеща Емелин и големите й кафяви очи засвяткаха от въодушевление. — Аз ще се погрижа за всичко тук, докато вие успеете да измъкнете от затвора родителите си и господин брат си. О, мадам, толкова съм развълнувана! Колко хубаво ще бъде, ако след няколко дни ги доведете тук!

— Благодаря ти, Емелин, но това не е толкова просто — отговори развеселено Женевиев. — Нищо чудно да ми се наложи многократно да прекося Ламанша, преди да ги намеря. Затова трябва да подготвим всичко, както трябва. Никой не бива да ни заподозре — дори Уентуърт.

Момичето се изчерви и плахо сведе очи.

— Разбирам, милейди. Не се бойте, че Уентуърт ще чуе от мен дори думичка. Вярно е, той ме харесва, но трябва да положа известни усилия, за да получа онова, което аз искам от него. Много е горд — също като господаря си.

— Отлично — промърмори с облекчение Женевиев. —

— Ще наредиш да ти носят храната в стаята. Кажи на мисис Финчъм, че не ти позволявам да ме оставяш нито за миг сама, когато съм зле. Ако възникнат трудности, ще трябва сама да измислиш нещо.

— Да, милейди. Не се тревожете за мен. Няма да ви изоставя.

— Много добре. Ще се върна по-рано от лорд Джъстин, но ако случайно се появи тук преди мен, опитай се да го държиш далече от стаята ми.

— Разбира се, милейди. Ще направя всичко, което зависи от мен — увери я тържествено момичето.

— Добре. Време е да тръгвам. Всичко хубаво, Емелин.

— Желая ви много щастие, милейди.

Женевиев беше доволна, че е сторила всичко необходимо, за да запази в тайна плановете си. Взе вързопчето с дрехи и един фенер и с туптящо сърне заслиза по стръмните стълби.

Стори й се, че е минала цяла вечност, докато чакаше пред входа на пещерата и непрекъснато се взираше в морето. Най-после, когато вече беше сигурна, че Ив-Пиер е разбил кораба в скалите и го е потопил, малката лодка на „Ла Бел Фий“ се появи на хоризонта. Мъжете гребяха с все сили към нея и Женевиев скоро разпозна Ив-Пиер и Тибо.

Вдигна вързопа над главата си, за да не се намокри, и се втурна в бушуващото море, за да пресрещне лодката. Хвърли нещата си на Тибо, покатери се като котка през борда и веднага се обърна към откритото море, където я очакваха корабът и екипажът й.

14

„Ла Бел Фий“ беше неузнаваем.

След бягството си от Франция Женевиев дълго време беше размишлявала как най-добре да прикрие кораба си, за да не се вижда в нощната тъмнина и френските власти да не могат да го идентифицират. Първоначално възнамеряваше да го боядиса черен, за да се слива с нощния мрак. После обаче й хрумна, че никоя нощ не е напълно черна. Луната и звездите почти всяка нощ изпращаха сребърните си лъчи към земята и морето и ги потапяха в мека светлина. Тъмнозелените морски води отразяваха лунните лъчи, а гребените на вълните блестяха като живак и морето изглеждаше обвито в странно сивосинкаво сияние. Денем боядисаният в черно кораб също щеше да привлича върху себе си вниманието, затова Женевиев реши, че най-подходящият цвят за маскировка е сребърносивият.

Тя огледа внимателно кораба си и със задоволство установи, че не се е излъгала. Никой нямаше да открие шалупата, докато не се озове в непосредствена близост до нея. Изненада се, когато видя, че „Ла Бел Фий“ е заприличал на призрачен кораб.