Сърце под маска

Корпусът над водното равнище, мачтите, такелажът… всичко беше боядисано в сребърносиво. Дори платната бяха в същия цвят. Въздействието беше наистина необикновено, а различието с предишния кораб беше направо смайващо.

На носа беше изрязана дървена женска фигура, която много приличаше на Женевиев. По-рано изглеждаше като жива, но сега беше същински демон с веещи се червени коси и лакирано в сиво лице. Тайнствените зелени очи бяха прикрити от яркочервена маска.

Името на кораба също беше променено. С огромни черни букви бяха изписани думите: „Кримсън Уич“.

— Добре дошла на борда, капитане — поздрави я Беноа и й подаде ръка да се прекачи през перилата. — Радваме се, че сте отново при нас.

— Аз също се радвам да ви видя — отговори с блеснали от радост очи Женевиев. — Както виждам, свършили сте отлична работа. Целият екипаж заслужава похвала.

— Благодаря ви, капитане. Надявам се да останете доволна.

— Сигурна съм в това, Беноа. — Без да скрива вълнението си, Женевиев се обърна към Емил, който държеше кормилото: — Кормчио, увеличи скоростта с два възела — заповяда задъхано тя. — Отиваме си в къщи. Отиваме си в къщи!

Хвърлиха котва далеч от френския бряг. Дълго след падането на мрака спуснаха на вода двете корабни лодки и загребаха към брега, където се намираше малкото селище Довил. Марк и Пернел останаха на борда, а Емил трябваше да откара обратно на шалупата двете малки лодки.

— От седмия ден нататък ще идваш всяка нощ на брега да ни чакаш, Емил — нареди сериозно Женевиев. — Чакай точно един час и ако ни няма, се връщай на кораба. Ако не се върнем на дванайсетата нощ, чакай ни два часа. На следващия ден „Кримсън Уич“ ще отплава за Англия дори ако не се е събрал целият екипаж. Това важи и за мен, ясно ли е! Няма да допусна сигурността на всички да бъде заплашена заради глупостта на един. Разбра ли ме, Емил?

— Да, капитане — отговори момчето.

Женевиев изпитателно изгледа останалите членове на екипажа, които закимаха с мрачни лица.

— Добре — каза тя.

Хвърли на Емил въжетата на втората лодка и момчето сръчно ги завърза за първата. Трудно щеше да се справи с гребането и същевременно да влачи на буксир другата лодка. Но младата жена беше сигурна, че верният й моряк ще свърши работата си.

Щом лодките се отдалечиха от брега, тя заповяда на Беноа и Рупърт да отидат в стопанството Фентен и да докарат каручка с впряг силни коне. Тя самата щеше да тръгне с останалите и да ги очаква на пътя за Париж.

Според пресмятанията й щяха да минат три дни, докато достигнат столицата. После имаше на разположение не повече от пет дни, за да се заеме с разследванията си, а след това трябваше да се върне бързо обратно на кораба, за да стигне в Блекхийт Хол преди Джъстин.

За да ускори нещата, тя раздели екипажа на четири групи. С парите, останали от продажбата на накитите, мъжете трябваше да закупят контрабандни стоки. Ако не им стигнеха парите, Женевиев разреши да откраднат необходимото. Беноа, Рупърт и Давид трябваше да купят коняк, коприна и други стоки, подходящи за продажба в Англия, от които щяха да получат добра печалба. Тибо и Фабиен щяха да доставят оръжия и муниции. Оливие и Силвестър отговаряха за набавянето на хранителни припаси. Женевиев и Ив-Пиер щяха да се опитат да съберат колкото се може повече сведения за съдбата на семейство Сен Жорж.

Сърцето лудо се блъскаше в гърдите на Женевиев, когато застана пред мрачните, заплашителни стени на Консиержерията. Старият дворец беше разположен на северния бряг на Ил де ла Сите в сърцето на Париж и бил построен през тринадесети век под владичеството на крал Филип Четвърти. Постройката била завършена през четиринадесети век. Нищо чудно, че са я строили толкова дълго, мислеше си младата жена. Зданието беше стабилно и изглеждаше страшно дори на дневна светлина. А нощем, обляно от лунната светлина, беше направо ужасяващо. Как можа да си помисли, че ще проникне в този строго охраняван затвор!

Женевиев беше клекнала в задния край на източната балюстрада на Пон О’Шанж, скрита зад тесния корниз на каменния мост. От скривалището си ясно виждаше четириъгълната порта Де л’Оролож, построена през 1334 година от крал Жан Втори, наречен Добрия. В четириъгълната кула беше вграден първият обществен часовник на Париж и Женевиев ясно виждаше в бледата светлина на големите черни фенери, разположени от двете страни на моста, че след няколко минути ще настъпи полунощ.

По-назад бяха разположени две кръгли кули, между които беше входът за крепостта. Нямаше никаква надежда да се промъкне покрай стражите, застанали пред портите, затова изчака да се обърнат с гръб към нея и пропълзя към края на моста. Даде знак на Ив-Пиер да я последва. Двамата се разбираха без думи.

Притиснаха се към страничните стени, потънали в нощната сянка, и изчакаха стражите, които патрулираха по булеварда, отново да заемат мястото си пред тежката желязна порта с позлатена украса, през която се влизаше в разположения непосредствено до замъка параклис.