Сърце под маска

При тази мисъл гняв прониза сърцето й. Толкова ли беше зажадняла за любов и нежност, та беше готова да се хвърли в обятията на мъж, който не изпитваше към нея нищо друго, освен презрение! Не! Трябваше да събере остатъците от разума си и да се бори с тази смущаваща привлекателна сила, която упражняваше върху нея братовчед й. Трябваше да осъществи оформения вече план и да продължи да играе ролята си. Всяка погрешна стъпка можеше да я провали и да застраши живота на родителите й. Сега трябваше да мисли за тях — не за Джъстин.

— Е, братовчеде — промълви тя и наруши тишината, която от доста време тегнеше над двамата. — Каза, че желаеш да разговаряш с мен, доведе ме в градината, а не си произнесъл нито дума. Вече е късно и съм доста уморена. Кажи ми каквото имаш, защото бих желала скоро да се оттегля.

— Нима не знаеш, Женет? Искам да поговоря с теб за нашата женитба — отговори Джъстин и Женевиев се изненада от загрижеността в гласа му.

Той рязко спря и се опита да подреди в главата си онова, което имаше да й каже. После тихо продължи:

— Женет, ти беше насилствено разделена от родителите си и брат си. Преживя какви ли не трудности, докато се измъкнеш от Франция, а в Англия си едва отскоро. Боя се, че майка ми прекалява с усърдието си да ни види свързани в брак и не ти дава време да размислиш за положението си. Намирам, че тя просто те тика към олтара. Затова ти заявявам, че не е нужно да се омъжиш за мен, ако не искаш. Можем да развалим годежа.

— Зная, Джъстин, и те уверявам, че не ми беше лесно да взема решение — отговори тихо Женевиев. — Чичо Уилям поговори с мен и аз много внимателно обмислих всичко. Баща ти описа положението с много съчувствие, но без да го разкрасява. Нямам нито семейство, нито приятели, с изключение на малкото хора в Нортчърч Аби. Освен това съм лишена от средства за препитание. Кажи ми, братовчеде: кой мъж би се оженил за жена, чиято титла не носи със себе си дори парче земя? Сигурна съм, пък и чичо Уилям също го потвърди, че Събранието е конфискувало всичките ми имоти. Ако не се омъжа за теб, трябва да си потърся мъж, който има много по-ниско обществено положение от моето, или да си намеря място като компаньонка или гувернантка. Защото не желая цял живот да бъда в тежест на семейството ти и да завися от неговата благотворителност. Осъзнавам положението си, колкото и да ме боли. Разбираш ли ме сега? — Женевиев сви раменете си по типично френски начин. — За съжаление нямам никакъв друг избор, а освен това не искам да наранявам чувствата на леля Доминик. Тя е толкова мила с мен. Ако ти обаче смяташ, че бракът ни ще бъде непоносим за теб, или ако има друга, на която принадлежи сърцето ти, няма да те принуждавам да се ожениш за мен. Зная… зная, че между нас няма любов.

Джъстин впи поглед в нея, смаян от безпощадната откровеност на думите й и преди всичко от начина, по които преценяваше положението си. Не беше очаквал, че братовчедка му разсъждава толкова разумно, нито пък че тя ще го освободи от задълженията му. Острите забележки нямаха нищо общо с кокетното й бъбрене през цялата вечер.

Тя заслужава милост, помисли внезапно Джъстин, тази изоставена въздушна фигурка с напудрени коси и грижливо гримирано лице. През цялата вечер я смяташе за натруфена глупачка, но сега му заприлича на безпомощно, загубено дете. Почти против волята си почувства, че досегашното му отвращение се разсейва. Интуитивно усети, че зад напудрената фасада се крие много повече от онова, което беше видял досега. Тази възможност го възхити.

Винаги беше смятал Женевиев за дете. Помнеше, че леля му и майка му я наричаха „малката“. Но сега, застанал до нея, с учудване забеляза, че братовчедка му е висока и стройна, а движенията й са гъвкави и нямат нищо общо с досегашните изкуствени жестове и танцови стъпки.

Тук нещо не беше наред и Джъстин го разбираше, макар че не можеше да каже какво точно. Запита се дали онова, което беше почувствал, не е било самоизмама, предизвикана от очарованието на нощта.

— Старата уговорка съвсем не е неприемлива за мен, Женет — заговори Джъстин, внимателно подбирайки думите си, за да не я нарани. — Сигурен съм, че можеш да направиш съпруга си много щастлив. В живота ми няма друга жена, повярвай ми, просто нямам особено желание да се обвържа в брак. Ала нямам намерение да стоя и да гледам как ще се омъжиш за по-нискостоящ от теб или ще се принудиш да печелиш сама хляба си. Убеден съм, че ще предпочетеш една от двете възможности, защото гордостта не ти позволява да бъдеш в тежест на родителите ми. Затова ти предлагам да изпълним споразумението между семействата ни и да се оженим. Осмелявам се да твърдя, че отношението ми към теб е не по-лошо от отношението ми към всяка друга жена. — Тези думи се изплъзнаха от устата му против волята му и прозвучаха доста нараняващо, макар че не беше имал такова намерение. Когато разбра какво е сторил, побърза да се извини. — Прощавай, лошо се изразих. Не исках…