Читаем Сърцебиене полностью

„Хей, Фил, дарлинг, Бенте е. Цяла нощ мислих и накрая взех решението. Окончателно. Няма повече да участвам в тая игра на криеница. Тя най-после трябва да го разбере. Все едно дали от мен, или от вестника. Билийв ми: не ставам за любовница. Искам всичко. Това беше ясно от самото начало. Затова сега искам да сме на чисто. Това беше, което имах да ти кажа. Бай, хъни.“

Бай, бай. Тая пачавра е изпълнила заплахата си. Поставила е и Филип, и мен пред свършен факт, като е дала изявление за „Билд ам Зонтаг“.

А ако не бях прослушала съобщението от гласовата поща? Щяха ли тогава събитията да се развият по друг начин? Дали не утежних ситуацията с драматичната си реакция? Какво щеше да стане, ако бях запазила спокойствие и не го бях помолила да обясни всичко? Можех ли чрез добре подбрана тактика да избегна удара на съдбата?

Не знам. Винаги съм споделяла мнението, че ако се действа тактично, обикновено стигаш там, където отиваш и без тактика, само че във втория случай го правиш по-бързо. Да не говорим, че запазването на спокойствие не е мой стил. Особено когато се отнася до мен и моята любов.

Дали пък твърде необмислено не съм разчистила бойното поле? Дали нямаше да избере мен, ако в момента на решението си му се бе наложило да ме погледне право в очите? И дали изобщо тогава щях да искам да го задържа? След всичко случило се? Прощаването добродетел ли е?

Въпросът вече не е актуален. Твърде късно е. Не се борих за него. И изгубих.

And he shot me through my soulfeel my body getting cold.

Филип изобщо не подозира за това съобщение. Нито за ултиматума на своята любима. Нищо за грозящото го зло. Филип фон Бюлов си живее в комфортна сигурност. През работните дни се наслаждава на един шведски модел като любовница, а за уикенда държи своята смешна и дяволски естествена Кукличка. От време на време си позволява да излезе на вечеря и с двете жени, което придава на прекарването особен еротичен привкус. Пфу, Филип фон Бюлов!

And the bullet’s in my heart.

Точно в този момент минавам покрай отбивката от магистралата, където пише Сърцебиево.

И ми се разбива сърцето. Сякаш отдавна не е разбито.

19:15

Любовната мъка е вредна за този, който вече страда от нея. Но яростта е опасна за този, към когото е насочена. А пък аз още никога през живота си не съм била така ядосана, както сега. Върви по дяволите, Филип фон Бюлов със своето скандинавско бисерче! Достатъчно зле се чувства човек, когато знае, че е бил мамен. Но когато знанието е споделено и с широката общественост, това е нещо съвсем различно. Това е позор, който не бива да остане ненаказан.

Подгответе се! Тъй като Амели Кукличката Щурм е съвсем близо до Берлин. Ядосана е. И е абсолютно готова да направи за смях себе си, но и вас пред милиони телевизионни зрители. Защото няма друг начин да ви нарани, освен като ви изложи пред себеподобните ви. Пред пикливия ви елит. Ония от голямото добрутро. Пачаврите от телевизията. Вие, самовлюбени лайнари.

Никога не съм била част от тях. Винаги съм се оказвала или прекалено дебела, или прекалено ниска, или прекалено незначителна, или прекалено мила. Нямам добро име, което да изгубя, затова пък имам самочувствие, което мога да спечеля. Ще спя по-добре, ако знам, че вие не можете да заспите от срам. Още нямам конкретен план за действие, обаче бъдете нащрек. Пазете се! Никога няма да забравите тази церемония за наградите „Бамби“!

19:25

В главата ми се развихрят различни начини на отмъщение. Виждам да летят гнили домати, формулирам на ум гадни подвиквания, представям си как питиета с интензивни цветове се разливат по светла вечерна рокля.

При което почти забравям най-важното: как ще се облека. Как ще се промъкна без покана покрай хората от службата за сигурност? И изобщо как ще сваря да стигна навреме?

Радио „Шпрее 105,5“ предава репортаж на живо от червения килим пред Шаушпилхаус на „Жандарменмаркт“48.

— За церемонията на наградите „Бамби“ в Берлин пристигнаха звезди като Том Круз, Анджелина Джоли и Роби Уилямс. В момента, драги слушатели, към нас идва Фрауке Лудовиг, водещата на вечерта… Хей, Фрауке. Как се чувствате малко преди голямото си представление?

— Добре. Благодаря.

— Ъъъ, това беше Фрауке Лудовиг на живо по 105,5. А ето сега облечена в смело екстравагантна рокля идва Бенте Йохансон. Тя е скандалната жена на вечерта. Номинацията на предаването й „Овулацията на живота ти“ за най-новаторски телевизионен формат на годината предизвика бурни дискусии и дори заплахи за бойкот на церемонията. Освен това днес Бенте публично обяви любовните си отношения с един елитен берлински адвокат… Добър вечер, госпожо Йохансон! Как преценявате шансовете си за награда?

— Надявам се, тъй като аз и екипът ми здраво работихме по това предаване.

— С вас ли е новият ви приятел?

— Разбира се. Стиска ми палци.

— Благодаря, госпожо Йохансон — а сега обратно в студиото.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза