Читаем Сърцебиене полностью

— Понякога това не е достатъчно. Има двойки, които се обичат повече от всичко на света и въпреки това не могат да са заедно, защото нощем единият иска да спи на отворен прозорец, а другият на затворен. Понякога компромисите не са възможни. Прозорецът винаги е или отворен, или затворен.

Струва ми се, че обобщих проблема както философски, така и погледнат от практическата му страна. Облегнах се назад и засмуках дълбоко от цигара, като след това се опитах да изпусна пушека далеч в пространството по възможно най-интелектуален начин.

— Добре — изпъшка Ибо. — Ще му дам още един шанс. В края на седмицата искаме да отидем до Балтийско море. Да видим какво ще излезе.

— Ибо, трябва да ми обещаеш нещо — погледнах я аз строго. — Мрънкането е забранено. Вземи се в ръце. Този път го остави на мира. Като му мрънкаш, това го прави несигурен в себе си и още по-лош за изтърпяване, отколкото и бездруго намираш, че е.

Ибо ме погледна умислена.

— Искаш да кажеш, че трябва да го игнорирам?

Безсмислено е да казвам, че в момента двамата отдавна вече не са заедно.

16:45

Спешно ми се налага да отида до тоалетната. В същия момент се сещам за нещо, което би било основание да се приеме, че е по-добре да живееш сам: няма нужда всеки път да се обясняваш защо за пореден път трябва да отидеш до клозета. И защо искаш да гледаш „Безсъници в Сиатъл“ по ZDF вместо „Нашествието на дивите гъски“ по Kabel 1. И то при положение, че имаш „Безсъници в Сиатъл“ на видео и че можеш наизуст да цитираш най-важните моменти от него. Том Ханкс: „С нея снегът винаги изглежда малко по-бял, ако можете да разберете какво искам да кажа.“

И не трябва да обясняваш, че имаш чувството, че си на диета, когато цял ден не си хапвала нищо, а вечерта само за час опукаш голям плик чипс и освен това още две блокчета мюсли „Балисто“.

Прекрасно е да живееш сама, защото мъжете са напълно безчувствени типове, не разбират нищо от жени, не умеят правилно да ни оценяват и освен това са така тъпи, та не могат да разберат, че жените не искат да бъдат оставяни сами, когато, хълцайки, се хванат за челото и с провлачена походка тръгнат към спалнята, казвайки почти без глас: „Искам да остана сама.“

Много е гадно, когато мъчително се оттеглиш, за да останеш сама и никой не забележи усилието. Лежиш и хлипаш декоративно разположена върху леглото, само леко си притворила вратата, за да може стенанията ти ясно да достигат до всяко кътче на жилището и какво от това? Нищо. Приятелчето ти използва удалата му се възможност необезпокояван да гледа по Premiere мача между „Борусия Дортмунд“ срещу ФК „Байерн“. Казвам ви, пълна отврат.

Когато жените се оттеглят, те искат да бъдат забелязани. Това не е чак толкова трудно за разбиране. Затова жените рядко оставят мъжете си на спокойствие. Просто не са в състояние да го направят — все едно дали някоя приятелка току-що е звъннала по телефона, или пък точно е започнал филм с младия Кари Грант.

Жените изхождат от себе си. Разсъждават така, сякаш става дума за тях самите: когато мъжът разсърдено отиде в другата стая, за жените това е знак, че той има нужда от внимание. Мъж, който напуска помещението с думите: „Няма никакъв смисъл да се разговаря с теб, нека просто прекратим този разговор“, от женска гледна точка с всичка сила крещи за помощ. Мъж, който не иска да говори, се нуждае от нашата емоционална подкрепа. Затова го приласкаваме, след което той ни наругава, че сме му късали нервите и че сме досадни, непоносими кози.

Приятели, разберете ни: не бихме могли да ви оставим на спокойствие, тъй като знаем колко вредно нещо е спокойствието. Не можем със сърдит тон да приключваме разговори, защото след това фалшивото звучене ще се превърне в главата ни в какофония на ужаса.

Понякога се питам как ли би изглеждал животът и как би се променило обществото ни, ако мъжете и жените можеха да се разбират. Сигурно би имало драстично нарастване на безработицата. Всички семейни психотерапевти и издатели на наръчници по общуване ще трябва професионално да се преориентират. Много женски приятелства ще се разпаднат поради липса на горещи теми за обсъждане. Телекомът ще фалира. Значително ще намалее употребата на алкохол и цигари. Цветари и бижутери ще трябва да пресметнат към петдесет процента загуби. Никога повече цветя и дрънкулки за сдобряване. Защото тия, дето не се карат, не могат и да си простят. И на последно място ще се срути цялата индустрия за разкрасяване с всичките и хапчета за отслабване, сокове с белтъчини, книги, групи за взаимопомощ и уреди за бързо изгаряне на мазнините, тъй като жените най-после ще разберат, че мъжете може и да се обръщат подир тънките девойки, но в крайна сметка се женят за закръгленките.

Ще почнем да се разбираме един друг — и най-вероятно няма да има какво повече да си кажем.

Осмелявам се да ви предложа тезата: животът не би бил достоен за живеене и нашето общество ще тръгне към гибел, ако мъжете и жените общуваха в пълно разбирателство.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза