Сърцебиене

Но докато човечеството продължава да се дели на две групи — тези, които са в процес на търсене, и другите, които се задоволяват с наличното — земята ще продължава да се върти и светът да съществува. Приятели, ако трябва да бъдем честни, всичко се върти само около това.

16:48

Но аз, аз повече не искам да съм сред тези, които търсят. Нее, съвсем честно — не.

Стоя сама в проклетото задръстване и страшно много ми се ходи до клозета. Пускам касетата на Бурджи, която би трябвало да ми пасва на прическата. Отначало Глория Гейнър се опитва да ме освежи:

I am what I am
and what I am
needs no excuses!

След това се включват „Вилидж пийпъл“:

Go west
life is peaceful there.

И накрая прастарата песен „който не пее с нас, някой му е стъпил на ушите“ за Чингис хан:

Чин, чин, Чингис хан,
Хайде братя! Пийте братя! Пейте братя!
Хайде пак!
Искаме водка
Хохохо
Ние сме монголци
Хахаха
Скоро ще станем чада на дявола!

При нормални обстоятелства нищо не би могло да ме задържи да не се разтанцувам. Но при наличните обстоятелства предложеният набор от песни ме натъжава още повече и увеличава натиска върху подутия ми пикочен мехур.

16:57

Вече ми е дошло съвсем до гуша. През последните десет минути изминах едва петнайсетина метра. Ако продължавам със същите темпове, ще изтърва вечерта по телевизията церемонията за раздаването на наградите „Бамби“. Ще се предава директно след осем и петнайсет. В никакъв случай не искам да я пропусна. Толкова много мазохизъм вече би бил прекалено. Как вървят по червения ми килим. Без да знаят, че ако бях там, щях да им отмъкна шоуто. Искам да чуя накъсаните благодарствени слова на победителите и да видя швенковете на камерата към публиката. Там някъде, впрочем доста напред заради добрите си контакти в тъпия им бранш, ще седи Филип фон Бюлон. Ако и вече ни най-малко да не се интересувам от него и израстването му в обществото, все пак с удоволствие бих узнала какъв ли костюм е облякъл тази вечер.

Минавам покрай табелка с надпис „Паркинг Холмор, пет километра“.

Е, добре де, казвам си. Трябва да спра, защото ми се ходи до тоалетната. Освен това вече нямам какво да губя.

Минавам най-вдясно, давам мигач и натискам газта.

Разбира се, че не подозирам, че това е един от ония моменти, които преобръщат живота в неочаквана посока. Един от ония моменти, за които по-късно се питаш: „Какво ли би станало, ако тогава в късната есен малко преди пет часа не бях поела по най-дясната лента?“

Не звучи много патетично и ако това не беше животът на Амели Кукличката Щурм, а някой филм с Камерън Диас, режисьорът би измислил нещо по-апетитно и по-вълнуващо — но си беше точно така: моята съдба бе повлияна от факта, че страшно много ми се пишкаше.

И животът ми се промени из основи само защото неотложно трябваше да ида до тоалетната.

17:01

Погледнах в огледалото на тоалетната на паркинга на Холмор. Кризите ми отиват. Слабо, опънато лице, сякаш съм употребила някой прастар трик в гримирането. Със загар от Зюлт, няколко лунички по носа. Изглеждам много по-строга от обикновено, някак пораснала. Вече не съм онова мило, безобидно същество, харесвано от всички.

Нека бъдем честни: всички те харесват, защото хората не могат да си представят, че би представлявала заплаха за тях. Или защото просто си по-дебела от тях. Или защото шефът говори лоши неща зад гърба ти. Или защото всички освен теб знаят, че мъжът ти изневерява. Намират те за симпатична, защото смятат, че те надвишават. Преди години, още като работех във фабриката, винаги малко ме беше яд, че хората не клюкарстват по мой адрес. Нямаше нито язвителни забележки, нито подъл слух, който се налага да опровергавам. Възприемам подобно отношение като пренебрежение към личността ми. Само веднъж чух, че една колежка от склада за стоки ме имала за арогантна пуйка. Откога бях мечтала за такова определение.

Образът в огледалото опитва да ми се усмихне. Дали наистина добрият външен вид е така важен? Добре изглеждащите хора по-щастливи ли са? По-щастливи от мен? Че това не е никакво изкуство. Сещам се за смешния Волфганг Йоп47.

Когато с Филип и още четири моделки ни заведе в берлинския четири звезден ресторант „Bay“, тъй като Филип му беше издействал договор за първия му филм в киното. В който между другото Бенте Йохансон също получи малка роля. Когато Филип ми каза, че Йоп се изказал за набиващата се на око липса на талант у Бенте, както и за отсъстващото й излъчване и афектирания й начин на изказ, аз тутакси разтворих сърцето си за този човек. Няма съмнение, че бих му допаднала. Действително голям познавач на хората, този господин Йоп.