Сърцебиене

И след това се прибираш у дома късно през нощта, в която всичко е изглеждало така лесно, и обличаш пижамата, ухаеща на „Ленор“. Влизаш безшумно боса в спалнята. Вмъкваш се под завивката. Той специално я е разпухал заради теб. След това задържаш дишането си, за да чуеш неговото. Спокойното му дишане, докато спи. Дълбоко и регулярно. От време на време с леко похъркване, което в този час на нощта така разтапя сърцето, че чак сълзи заблестяват в очите ти в тъмната стая. После шумно дърпаш завивката, покашляш се леко и изпружваш крака си към неговата страна на леглото и го улучваш право в прасеца. Правиш го така, та след това да можеш да твърдиш, че просто си се обръщала в съня си. Защото, когато след малко той ще отвори очи полусъбуден, ще се случи нещо изключително прекрасно: пипнешком ще започне да те търси, ще те придърпа към себе си в неговата половина, ще те обгърне с ръце, а после ще те положи върху оскъдно окосмената си гръд, която представлява най-хубавото място на света, ще ти промърмори нещо неразбрано, нещо съвсем незначително, което обаче ще прозвучи страшно нежно, ще положи бузата си в малката, но винаги топла и ухаеща вдлъбнатина между шията и рамото ти и отново ще потъне в съня си. Ще похърка малко. А ти ще се чувстваш у дома, защитена от цялата гадост на света, утешена от всички болки, освободена от всички грижи — също като в ония вечери, когато си била още дете и майка ти е заставала до леглото и ти е чела „Белоснежка и Червенорозка“, след което винаги е оставяла някъде да свети приглушена светлинка, преди да те предаде на съня, а тя самата да отиде в кухнята.

На този свят няма нищо по-хубаво от любовта. Така си е.

16:07

Дебел зауерландски боквурст. Е, браво. След като на половин дузина шофьори им писна от чакането и избраха да свият по първата отбивка, аз застанах точно зад висок колкото къща камион. С надпис „Дебели заурландски боквурстове“. И отдолу напълно реалистична рисунка на товара. Ама че отврат! Когато вместо глад усещаш любовна мъка, няма по-неподходящо място от това, което съм заела в момента.

Зауерландският камион в отвратителна последователност изплюва от ауспуха си направо към моята вентилация дебели, черни, миризливи облаци. Поглъщам тия остатъчни газове, стоя без никакво мърдане в задръстването, изгубила съм земното си щастие и на всичкото отгоре се потя в сянката на някакъв дебел боквурст. Ако на секундата не се сетя как да прекарам времето си в задръстването, депресията ми ще вземе да се превърне в агресия и ще нападна както ядящия сандвич с шунка до мен, така и дебелия боквурст пред мен, пък ако ще и да ме арестуват. За да си запълня времето с нещо, но също така и за да прогоня тъжните мисли от главата си, които вече усилено ме нападат, казвам единственото стихотворение, което знам наизуст. Хайнрих Хайне. Винаги правя впечатление с него.

Сърце, мое сърце, приеми съдбата
и не се поддавай на тъгата,
пролетта ще ти върне обратно
това, което зимата ти отне.

Много път има пред теб!

И колко е хубав светът!
Прави, каквото ти харесва,
Обичай, обичай наред!

Не се утешавам. Нищо вече не се харесва на моето сърце. Ох, каква отвратителна, отвратителна гадост!

16:25

Имам идея. В следващите три минути ще изброя десетте най-важни причини, според които си заслужава да живееш сам. Защо да си сам е състояние, към което трябва да се стремим. Защо днес е празничен ден. Защо и след десет години с удоволствие ще си спомням за този ден. Денят, в който Амели Кукличката Щурм си възвърна свободата.

Най-после!

Сама!

Ура!

Ето списъкът на най-важните причини, които ми хрумнаха в бързината.

16:28

…

16:29

…

16:30

Мамка му! Напълно блокирах.

До вчера, когато живеех в двойка, всеки час ми идваха наум поне двайсетина причини, според които е по-добре да останеш сам. Няколко пъти седмично се замислях сериозно за раздяла. Това бе за мен постоянен източник на занимание и вътрешно безпокойство. Защото никак не обичам да не правя нищо. А понякога честно съм се питала за какво ли ще си говоря с Ингеборг вечер след работа, ако Филип не ме изправя пред толкова много и така интересни проблеми.

За политика? Ибо се оправя добре в политиката. Преди време дори беше активен член на зелените, но от протест към нещо си напусна. Срещу какво е протестирала, днес тя изобщо не помни, но преживяването било чудесно.

Когато с искрящи очи тя ми разказва за демонстрацията в Брокдорф45, все се питам в какво ли съм си пропиляла времето, когато съм била млада и пълна с енергия. Тогава съм имала време да се ангажирам с нещо, което не е свързано директно с мен.