Степният вълк

Елук взе купата със солен чай с двете си ръце и едва тогава Темуджин посегна към своята и отпи, без да усеща вкуса. Не каза нито дума. Като гостенин, Елук трябваше да заговори пръв и Темуджин скри нетърпението си зад купата.

— Бяхме врагове в миналото — каза Елук, след като изпи чая.

— И продължаваме да сме врагове — незабавно отвърна Темуджин.

Елук обърна плоското си лице към него и остана абсолютно неподвижен. Сред толкова много готови да се нахвърлят отгоре му мъже той изглеждаше спокоен, но очите му бяха кървясали, сякаш бе пил преди срещата.

— Може и да е така, но не това е причината да съм тук — спокойно отвърна Елук. — Сред племената се носят приказки за тръгналата на юг татарска армия. Армия, която ти предизвика с нападенията си.

— Какво за нея? — озъби се Темуджин.

Елук се усмихна сковано и гневът се надигна у него. Много години бяха минали, откакто някой се бе осмелявал да му държи такъв тон.

— Степите се опразниха от скиталци — продължи той. — Всички са дошли да се присъединят към теб срещу общия враг.

Темуджин внезапно разбра защо Елук е довел вълците. Устните му се разделиха, но не каза нищо и го остави да продължи, докато мислеше.

— Чувал съм много пъти за младия вълк, който нападал татарите — каза Елук. — Сега името ти е известно в равнините. Баща ти би се гордял с теб.

Темуджин едва не му се нахвърли и яростта се надигна в гърлото му като червена жлъч. Нужно му беше огромно усилие да се овладее. Елук го наблюдаваше внимателно, усетил вътрешната му борба.

— Научих, че си обединил олхунутите с воините на кераитите едва след като бях потеглил с вълците. Въпреки това смятам, че ще се нуждаете от хората ми, ако искате да смажете татарите и да ги прогоните обратно на север.

— Колко воини водиш? — попита Тогрул. Елук сви рамене.

— Сто и четиридесет — отвърна той и погледна към Темуджин. — Ти знаеш какво могат.

— Не ни трябват — каза Темуджин. — Сега аз водя олхунутите. Нямаме нужда от теб.

Елук се усмихна.

— Вярно е, че не си в толкова отчаяно положение, колкото си мислех. И въпреки това имаш нужда от всеки конник, който успееш да намериш, ако числата, които чух, са верни. Участието на вълците ще означава, че повечето от… твоето племе ще останат живи накрая. Знаеш това.

— А в замяна? Не си дошъл тук просто така — каза Темуджин.

— Татарите имат сребро и коне — каза Елук. — И жени. Армията им е съставена от много племена, които се движат заедно. Притежават ценни неща.

— Значи алчността те е довела тук — презрително изрече Темуджин.

Елук леко се изчерви от гняв, а Толуй се размърда, раздразнен от обидата.

— Вълците не могат да се изправят сами срещу тях — отвърна Елук. — Смятахме да се оттеглим на юг. Но когато научих, че кераитите ще останат и че твоите хора са се обединили с тях, реших, че ще оставите миналото настрана. Нуждаете се от вълците. Имате нужда от мен.

— Една шеста от плячката — промърмори Тогрул.

Елук го погледна, но скри отвращението си от дебелия хан на кераитите.

— Щом трима ханове се изправят срещу тях, плячката следва да се дели на три.

— Няма да се пазаря като търговец — грубо отсече Темуджин, преди Тогрул да успее да отговори. — Още не съм казал, че ще те приема.

— Не можеш да ми попречиш да се бия срещу татарите, ако реша — спокойно каза Елук. — Няма нищо срамно да обсъдим подялбата, след като бъдат разгромени.

— Мога да те спра с една-единствена заповед — рече Темуджин. — Мога най-напред да разгромя вълците.

Чувствата надделяваха у него, един вътрешен глас му казваше, че беснее като глупак, но от спокойствието му не бе останало нищо. Изправи се, почти без да забележи.

— Няма да сториш това на родовете — уверено каза Елук и го спря. — Ако го направиш, ще жертваш хора, които ще са ти нужни срещу татарите. Какъв е смисълът да се борим помежду си? Казвали са ми, че си проницателен мъж, Темуджин. Докажи го сега.

Всички се обърнаха към Темуджин, за да видят как ще реагира. Той усети погледите им върху себе си, отпусна свитите си юмруци и се насили да се успокои и да отдалечи ръката си от дръжката на меча. Елук не беше помръднал, иначе щеше вече да е мъртъв. Смелостта на врага му посрамваше Темуджин и събуждаше спомени от времето, когато беше момче сред мъже. Знаеше, че се нуждае от доведените от Елук воини, стига да можеше да преглътне съюза.

— Вълците ще следват ли моите заповеди? Ти самият ще го сториш ли? — каза той.

— В битка може да има само един военачалник — отвърна Елук. — Дай ни едно крило и ме остави да го командвам. Ще яздя толкова здраво, колкото всеки друг от твоите хора.

Темуджин поклати глава.

— Трябва да научиш сигналите и видовете строй, които упражнявам с останалите. Не става дума само за това да яздиш и да убиваш колкото може повече.