Степният вълк

Все още не беше посетил герите на вълците. Нито едно от старите семейства не бе защитило майка му, когато бе оставена да умре с децата си. Имаше моменти, в които беше готов да даде всичко, за да може отново да ходи сред хората, които познаваше като момче. Но както беше открила Хулун преди него, те вече не бяха същите. Нямаше да намери покой, докато Елук продължаваше да ги управлява.

На двадесетата сутрин след пристигането на олхунутите съгледвачите препуснаха към лагера с вестта, че татарската армия е на хоризонта, на по-малко от един ден път. Заедно с тях дойде още едно семейство скиталци, подгонени пред войската като стадо кози. Темуджин изсвири сигнала за сбор и в лагера настъпи тишина. Воините се сбогуваха с любимите си и се качваха на конете. Мнозина дъвчеха горещо овнешко и хляб за повече сила, дадени им от майки и дъщери. Крилата се подредиха; вълците на Елук бяха отляво, а Хаджиун и Хазар застанаха начело на олхунутите вдясно. Темуджин беше в центъра с кераитите и когато погледна наляво и надясно към редицата конници, остана доволен. Осемстотин воини очакваха сигнала му да препуснат срещу враговете. Ковачниците на кераитите и олхунутите не спираха ден и нощ и почти една трета от воините му носеха доспехи като тези, които им даде Вен Чао. Конете бяха защитени от кожени престилки с прикрепени към тях припокриващи се железни пластини. Темуджин знаеше, че татарите никога не бяха виждали подобно нещо. Изчака жените да се оттеглят и видя как Арслан целува младото татарско момиче, което бе заловил и бе направил своя жена. Огледа се, но от Бьорте нямаше и следа. Раждането предстоеше и той не очакваше да я види извън герите. Спомни си разказа на Хулун, че Есугей е водил битка в нощта на неговото раждане, и се усмихна криво. Кръгът се затваряше, но залогът беше станал по-голям. Той беше направил всичко възможно и лесно можеше да си представи, че днес баща му гледа своите синове. Хвърли око към Хазар и Хаджиун, после намери Темуге във втората редица вляво. Кимна им и Хазар се ухили. Бяха изминали дълъг път от дерето сред хълмовете, където всеки спечелен ден беше истински триумф.

Бяха готови и шаманът на олхунутите излезе пред строя, яхнал чисто бяла кобила. Той беше мършав и стар, а цветът на косата му беше като на животното под него. Всички очи го гледаха, докато припяваше, вдигнал ръце към бащата-небе. Държеше напукана от огъня раменна лопатка на овца и я вдигна, сякаш беше оръжие. Темуджин се усмихна на себе си. Шаманът на кераитите не беше толкова войнствен. Той се радваше, че е избрал подходящия човек за ритуала.

Шаманът се просна на земята, прегръщайки майката, която водеше всички. Пееше тихо, но редиците стояха безмълвни и го чакаха да заговори. Накрая старецът се вгледа в черните пукнатини на костта и зачете, като прокарваше пръсти по тях.

— Майката се радва. Копнее за татарската кръв, с която ще я напоим. Бащата-небе ни зове в своето име — извика той и счупи костта с ръце, показвайки изненадваща сила.

Темуджин пое дълбоко дъх и се обърна към редиците.

— Страната познава само един народ, братя мои — извика той. — Тя помни тежестта на нашите стъпки. Бийте се добре днес и те ще побягнат пред нас.

Всички вдигнаха лъкове и изреваха дружно, а Темуджин усети как пулсът му се ускорява. Шаманът се качи в седлото и пое назад през редиците. Обхванати от суеверен страх, воините не смееха да погледнат стареца в очите, но Темуджин му кимна и сведе глава.

В края на редовете конници заудряха с малките си барабани в такт с ударите на сърцето му. Той вдигна ръка и я отпусна надясно. Срещна погледа на Хазар, брат му се отдели напред със сто от най-добрите олхунутски воини. Всички до един носеха метални доспехи. Надяваше се, че атаката им ще бъде неустоима. Отрядът се отдели от основната сила и докато ги гледаше, Темуджин се молеше да ги види отново.

Когато редиците замлъкнаха, а отрядът на Хазар се бе отдалечил почти на миля разстояние, Темуджин заби пети в хълбоците на коня си и кераити, вълци и олхунути поеха напред заедно, оставяйки след себе си жени, деца и безопасността на лагера.

33.

Всички познаваха врага, срещу когото се изправяха, но гледката на огромната татарска армия все пак ги шокира. Тя се движеше като бавно петно по земята — тъмна маса от конници, каруци и гери. Темуджин и братята му бяха разузнали петстотин мили на север. Положението беше тревожно. Но те не трепнаха. Мъжете, които яздеха редом със синовете на Есугей, знаеха, че са готови за битката. И да имаше страх в редиците, той не се проявяваше. Всички гледаха хладнокръвно. Само постоянната проверка на стрелите разкриваше напрежението им, когато чуха в далечината предупредителните рогове на татарите.