Стъкларят от Мурано

— Дааа, разбирам — рече. — В такъв случай още отсега съм длъжен да ти кажа, че ако става въпрос за нещо, което тя е споделила само с мен, като с приятел, в никакъв случай няма да предам доверието й. Но иначе за всичко останало ще се постарая да ти бъда от максимална полза.

И се обърна бавно към нея. Пръстите на младата жена обгърнаха стъкленото сърце, което висеше на панделка на врата й. Професорът автоматично разпозна този жест като знак за огромно притеснение. Едновременно с това се досети за кого от роднините й ще бъде първият въпрос. И предположението му се оказа вярно.

— Какво знаете за Корадино Манин? — прошепна накрая тя.

— Корадо Манин е бил най-прочутият стъклар не само на своето време, но и на всички времена. Успява да избегне избиването на семейството му и се скрива в Мурано, където започва да се учи да работи със стъклото и постепенно става майстор. Бил е особено добър в изработката на огледала и именно с тях се прочува. Говори се, че в крайна сметка именно живакът от огледалата му го убива, както е убил и много негови колеги.

— Значи е починал на остров Мурано, така ли?

— Не мога да знам със сигурност, но изглежда крайно вероятно.

Леонора въздъхна облекчено, но въпреки това продължи да разпитва:

— А чували ли сте за слуховете, че може и да е заминал за Франция?

Тук професорът се помести притеснено в стола си и промърмори:

— Да, вече прочетох за тази версия. Както става ясно, колегата ти очевидно има доста незараснали рани. Обаче много бих искал да разбера какъв е този „първоизточник“, който твърди, че има. Предполагам, че ти няма да можеш да го попиташ лично, нали?

— Роберто за нищо на света не би ми казал нищо, още по-малко — ако става въпрос за реабилитацията на Корадино. Толкова ме ненавижда, че вече се ужасявам от него. Непрекъснато го очаквам да се появи някъде от сенките. — Опита се да се засмее, но забеляза, че професорът не изглежда особено убеден. Той не настоя да знае повече за страховете й, а продължи нататък.

— А младата дама от вестника? Нея не бихме ли могли да попитаме?

Леонора поклати глава. Тя се бе свързала с редакцията на вестника в мига, в който бе прочела разкритията на Роберто. И накрая я бяха прехвърлили на ледено звучащата Витория, която очевидно бе решила, че вече няма смисъл да се преструва на любезна пред нея и я бе отрязала. Много съжалявала, обаче документите в подкрепа на твърденията й били строго конфиденциални, особено в този случай, тъй като господин Роберто дел Пиеро изрично бил помолил за това. Съществувала известна вероятност да пуснат втора статия по темата, в която вероятно щели да представят и документите, така че госпожица Манин можела да очаква следващия брой с нетърпение.

— Хммм — поклати многозначително глава Падовани. — Е, ще видим. Едно от най-хубавите неща в изучаването на историята е, че категоричните източници никога не се ограничават само с един, а обикновено са доста повече. Ако сравним фактите с диаманти, то тогава различните ни източници за тях са като фасетките — всяка от тях разположена под различен ъгъл и всички заедно оформящи красивия камък. Така че, нищо не ни пречи в случая сами да свършим част от детективската работа и да открием останалите фасетки.

Леонора се почувства обнадеждена от факта, че професорът използва множествено число. А споменаването на детективската работа стопли сърцето й с мисълта за Алесандро.

— Възможно е Корадо да е ходил в чужбина — продължи Падовани. — Но е крайно невероятно. Вярно е, че в края на седемнайсети век изработването на огледала във Франция прави огромен скок, както се вижда и от двореца във Версай, превърнал се в център и водач на новата епоха. Някои твърдят, че това е последица от доброто разузнаване на французите, други — че са достигнали до тези методи за изработването на огледала чрез конвергентна еволюция.

— Какво е конвергентна еволюция? — изгледа го неразбиращо Леонора.

Професорът с удоволствие започна да й обяснява:

— От първичната едноклетъчна супа в Африка еволюира огромен мастодонт с големи уши, който днес наричаме африкански слон. В Индия, приблизително по същото време и по същия начин, се развива същество сходно с африканското във всяко едно отношение, с изключение на ушите. И двете същества се зараждат независимо едно от друго, разделени от океаните и сушата. Нито едно от тях не е „копирало“ другото. Просто и двете имат общ предшественик — първите едноклетъчни, така, както всички стъкларски изделия имат една обща майка — пясъкът. Подобно развитие наричаме конвергентна еволюция, еволюция по сходство.

— Но, професоре, защо твърдите, че е крайно невероятно Корадино да е заминал за Франция? — не се отказваше Леонора.