Стъклени къщи

После прокара палец по китката й.

— Къде ти е гривната, малка Клеър? Послушните момичета си носят гривните. Ти нямаш ли?

— Аз… — В главата й ставаше нещо ужасно. Нещо, което я принуди да каже истината. — Не, нямам. — Защото тя знаеше какъв е Брандън и съжаляваше, че се е присмяла на Ева, съжаляваше, че се е усъмнила в думите й.

„Ще си получиш заслуженото“, й бе обещала Моника.

Е, ето го.

— Разбирам. — Очите на Брандън добиха още по-блед оттенък, докато станаха чисто бели, а зениците се превърнаха в малки, черни точици. Клеър не можеше да диша. Не можеше да изпищи. — Единственият въпрос е кой ще те получи. И тъй като аз първи бях тук…

Той освободи и ръката, и съзнанието й, и тя се облегна на стола с въздишка. Някой стоеше зад стола й, тя почувства силна топлина, а Брандън намръщено гледаше зад гърба й.

— Обиждаш гостоприемството ми — каза Оливър и сложи ръка на рамото на Клеър. — Ако пак притесниш приятелката ми Клеър тук, Брандън, ще се наложи да отнема привилегиите на всички. Разбираш ли? Не мисля, че искаш да даваш обяснение за това.

Брандън изглеждаше бесен. Очите му пак бяха станали сини и докато Клеър го наблюдаваше, той се озъби на Оливър и големите му кучешки зъби лъснаха. Съвсем истински, зъби като на змия, които изскачаха и после пак се прибираха, с бързината на ужилване от скорпион.

— Не на мен тия — спокойно каза Оливър. — Не се впечатлявам. Хайде изчезвай. Не ме карай да разговарям с Амели за теб.

Брандън се измъкна от стола си и тромаво се отправи през тълпата към изхода. Навън вече бе тъмно, забеляза Клеър. Той излезе и се загуби в мрака.

Оливър все още държеше рамото на Клеър и леко го стисна.

— Лош късмет — каза той. — Трябва да внимаваш, Клеър. Движи се с Ева. Грижете се една за друга. Ще ми е неприятно, ако ви се случи нещо.

Тя кимна и преглътна. Ева дойде забързана, коженото й палто се развяваше около глезените. Усмивката й застина като видя изражението на Клеър.

— Какво се е случило?

— Брандън дойде да зарибява — обясни Оливър. — Клеър просто попадна на него.

— Ооо — изрече Ева колебливо. — Добре ли си?

— Добре е. Забелязах го, преди да нанесе трайни щети. Отведи я вкъщи, Ева. И се оглеждай внимателно за него, той не се отказва лесно.

Ева кимна и помогна на Клеър да се изправи, взе раницата й и я изведе навън. Големият черен кадилак бе паркиран до бордюра. Ева отключи колата и внимателно огледа задните седалки и багажника, преди да разреши на Клеър да влезе.

Докато Клеър закопчаваше колана, забеляза две неща. Първо: Оливър стоеше на входа на „Комън Граундс“ и ги наблюдаваше. Второ: Брандън стоеше на ъгъла, в края на осветеното от уличната лампа място. И той ги наблюдаваше.

Ева също го забеляза.

— Кучи син — каза тя вбесена и му показа среден пръст. Което не бе чак толкова умно, но Клеър се почувства по-добре. Ева запали двигателя и изкара колата от паркинга със свистене на гумите. Караше сякаш искаше да счупи рекорда на ралито „Наскар“ и само след няколко минути рязко спря пред къщата.

— Добре, тръгвай първа — каза тя. — Бягай до вратата и удряй по нея, докато я отваряш. Тичай, Клеър!

Клеър се измъкна, затаила дъх, затръшна портата, изтича по павираната алея и после по стълбите, докато търсеше ключа в джоба си. Ръцете й трепереха и тя не можа веднага да улучи ключалката. Ритна вратата и извика:

— Шейн! Майкъл! — докато опитваше отново.

Чу вратата на колата да се затръшва зад нея, обувките на Ева затропаха по тротоара и спряха.

— Е, — чу се тихият, хладен глас на Брандън, — да не бъдем груби, Ева.

* * *

Клеър се извърна и видя, че Ева стои абсолютно неподвижна на десет крачки от верандата, с гръб към къщата. Горещият вятър развяваше коженото й палто и краищата му плющяха зад нея.

Брандън стоеше пред нея, очите му бяха съвсем бели на бледата светлина на звездите.

— Коя е сладката ти малка приятелка? — попита той.

— Остави я на мира — гласът на Ева трепереше несигурно. — Тя е още дете.

— Вие всички сте деца — сви рамене той. — Никой не се интересува от възрастта на кравата, от която се прави хамбургера.

Клеър, вече съвсем ужасена, се напрегна, обърна се към вратата и пъхна ключа в ключалката… тъкмо, когато Шейн я отвори.

— Ева! — възкликна тя и Шейн я отмести от пътя си, хукна надолу по стълбите и застана между Ева и Брандън.

— Бързо вътре — каза Майкъл. Клеър не го бе видяла да идва, но той стоеше на вратата и й правеше знак да влиза. Щом прекрачи прага, я хвана за ръката и я скри зад себе си. Тя надзърна зад гърба му, за да види какво става.

Шейн говореше, но каквото и да казваше, не стигаше до нея. Ева отстъпваше бавно назад и когато токчетата й докоснаха стъпалата на верандата, тя се обърна и хукна, като се спусна през вратата в прегръдките на Майкъл.

— Шейн! — извика Майкъл.

Брандън се нахвърли върху Шейн. Шейн се дръпна, изкрещя и ритна вампира с всичка сила. Брандън залитна назад към оградата, потроши я и се търкулна на улицата.