Стъклени къщи

Изглеждаше странно облекчен, че й разказа. Щом не бе казал на Шейн и Ева, вероятно не бе казал на никого. Да пазиш толкова голяма тайна, бе странно чувство. Нападнат от вампир, оставен мъртъв, превърнал се в призрак, затворен в къща? Колко тайни са това?

Хрумна й нещо.

— Ти каза… вампирът, той… изпи ли кръвта ти?

Майкъл кимна. Не я погледна в очите.

— И… ти умря?

Последва още едно мълчаливо кимване.

— Какво стана с… тялото ти?

— Аз донякъде все още го използвам. — Той посочи себе си. Клеър не можа да се въздържи, протегна ръка и го докосна. Бе истински, топъл и жив. — Не знам как действа, Клеър, наистина не знам. Освен дето мисля, че се дължи на къщата, а не на мен.

Тя пое дълбоко дъх.

— Ти пиеш ли кръв?

Този път той вдигна поглед изненадан, с отворена уста.

— Не. Разбира се, че не. Казах ти, той не можа… да ме превърне в това, което е той.

— Сигурен ли си?

— Нали ям чилито с чесън на Шейн. Как щях да мога да го ям, ако бях вампир?

Тя замислено сви рамене.

— До днес смятах, че знам какво е вампир, — с наметало и румънски акцент и други такива. Ами кръстовете? Те действат ли?

— Понякога. Но не разчитай на тях. По-старите вампири не се спират пред такива неща.

— Ами Брандън? — той бе главната й грижа сега.

Устните на Майкъл се извиха в усмивка.

— Брандън е боклук. Можеш да го разтопиш с воден пистолет, пълен с чешмяна вода, ако му кажеш, че е светена. Опасен е, но в света на вампирите се намира на дъното на хранителната верига. Трябва да се страхуваш от онези, които не се разхождат по улиците, опитвайки се да те сграбчат и показвайки зъбите си. И да, носи кръст, но го дръж под дрехите. Трябва сама да си направиш, ако още нямаш, в града никъде не ги продават. И ако можеш да намериш светена вода и нафора, дръж ги под ръка, но вампирите в този град затвориха повечето църкви още преди 50 години. Останали са няколко действащи нелегално. Внимавай обаче. Не вярвай на всичко, което чуеш, и никога, абсолютно никога не излизай сама.

Това бе най-дългото изказване, което бе чувала някога от Майкъл. Думите му се бяха излели наведнъж, наситени с напрежение и неудовлетвореност. Той не може да направи нищо. Не може да направи нищо, за да ни помогне, когато сме навън.

— Защо ни позволи да се настаним в къщата ти? — попита тя. — След… всичко, което ти се е случило?

Той се усмихна. Наистина не изглеждаше добре.

— Чувствах се самотен — отвърна той. — И тъй като не мога да напускам къщата, не мога да свърша сам много неща. Трябваше ми някой да ми помага с продуктите и разни други неща. А това, че си… призрак, не ти плаща сметките. Шейн… Шейн търсеше квартира и каза, че ще плаща наем. Стана чудесно. После Ева… бяхме приятели в гимназията. Просто не можех да я оставя да скита наоколо сама, след като родителите й я изгониха.

Клеър се опита да си спомни какво й бе разказала Ева. Всъщност нищо.

— Защо са постъпили така?

— Тя не искала да приеме Защитата от техния Покровител, когато станала на осемнайсет. Освен това започнала да се облича по този чудат готически начин, когато била на твоите години. Казала, че в никакъв случай няма да целува вампирски задник. — Майкъл безпомощно вдигна ръце. — Като станала на осемнайсет години я изхвърлили. Трябвало да го направят, иначе цялото семейство щяло да загуби Защитата си. Така че тя останала сама. Добре се справя — тук е в безопасност, и в кафенето е в безопасност. През останалото време обаче трябва да внимава.

На Клеър не й хрумна какво да каже. Отклони поглед от Майкъл и огледа стаята. Леглото му бе оправено. О, боже, това е леглото му. Тя се опита да си представи как Майкъл спи там, но не можа. Макар че можеше да си представи други неща, а не биваше, защото й стана горещо и неловко.

— Клеър — каза той тихо. Тя отново го погледна. — Брандън е твърде млад, за да може да излезе преди здрач, така че си в безопасност през деня, но не оставай навън по тъмно. Разбра ли?

Тя кимна.

— А за другото…

— Няма да кажа — каза. — Няма да кажа, Майкъл. Щом ти не искаш.

Той бавно и продължително въздъхна.

— Благодаря. Знам, че звучи глупаво, но… все още не искам те да знаят. Трябва сам да измисля как да им кажа.

— Твоя работа — рече Клеър. — И, Майкъл? Ако започнеш да копнееш за онова червеното…?

— Ти първа ще разбереш — отвърна той. Погледът му бе непоколебим и хладен. — И очаквам, че ще направиш необходимото, за да ме спреш.

Тя потръпна и обеща, че ще го промуши, ако се налага, но не смяташе да го направи.

Надяваше се да казва истината.

8

Бе ред на Шейн да сготви вечеря и той приготви няколко хотдога с чили — с повече чили, но поне ги бе приготвил добре. Клеър изяде два, като с удивление гледаше как Майкъл и Шейн погълнаха по четири, а Ева бавно хапваше първия. Тя се усмихваше на Шейн и му подхвърляше хапливи забележки в отговор на неговите, но Клеър забеляза и нещо друго.