Стъклени къщи

— Ти, как…?

— Свирех в „Комън Граундс“. Не знаех, че е собственикът, работех с едно момче, Чад…

— О, да. Чад умря — отбеляза Ева.

— Интересно как ли е станало? — язвително вметна Шейн.

— Този Оливър, не знаех, че се казва така, каза, че е музикант и си търси стая под наем. Мислех, че идеята е добра. Дойде да види къщата. — Майкъл силно стисна очи, толкова мъчително бе отново да си спомни случилото се. Но така нямаше да прогони образите в главата си, бе сигурна Клеър. — Щом го поканих вътре, разбрах. Почувствах го. Но бе твърде късно, а и той имаше приятели.

Шейн изруга, една груба дума отекна от стените като изстрел. После се подпря на стената отмалял и с наведена глава.

— Трябваше да съм тук — каза той.

— Тогава и двамата щяхме да сме мъртви.

— И ще бъдете — чу се гласът на Оливър през вратата. — Ева, скъпа. Чуй ме. Чуй гласа ми! Покани ме.

— Остави я на мира! — изрева Майкъл и се обърна към вратата.

Клеър видя, че с лицето на Ева нещо става — сякаш волята й се изпари и светлината в погледа й угасна. О, не, помисли си тя вцепенена, и се опита да предупреди Майкъл.

Преди да успее да го направи, Ева каза:

— Да, Оливър, влез.

Ключалката щракна с ясен отекващ звук, вратата се отвори в нощта и Оливър прекрачи прага.

15

Клеър дори не видя кога Майкъл се придвижи, толкова бе бърз. Дотогава го бе смятала за нормално момче, наистина, е, да… което изчезва в мъгла през деня. Но никой не се движи толкова бързо. Не и човек.

А и никой не е толкова силен. Майкъл сграбчи Оливър за раменете, повдигна го във въздуха и го запрати с главата напред по коридора, за да го блъсне в стената на другия край. Клеър се отмести от пътя. И Шейн и Ева постъпиха така, макар че Ева се спусна след Оливър, а не встрани. Шейн я хвана за глезена и я дръпна назад, а тя риташе и пищеше.

Майкъл последва Оливър. Докато вампирът се изправяше на крака, Майкъл се стовари отгоре му. Оливър бе силен и бърз, но в тази къща Майкъл бе неукротим, а и бе безкрайно вбесен.

— Глупак такъв! — изкрещя му Оливър. — Разбираш ли какво казах? Клеър е взела книгата.

— Не ме интересува!

— Трябва да те интересува! Ако не я предадете, ще ви разкъсат, за да си я получат! Опитвам се да ви спася.

Майкъл така светкавично му заби няколко юмручни удара в лицето, че Клеър дори не успя да примигне. Оливър пак падна, като се вкопчи с нокти в пода, после се претърколи и гневно се втренчи в тях през разрошената си прошарена коса. В крайна сметка вампирите също кървят, с тази разлика, че кръвта им не е толкова червена, обаче бе гъста. От ъгъла на устата му потече струйка, а той ръмжеше, озъбен, като се опитваше да се вкопчи в Майкъл и да го ухапе. Майкъл го удари толкова силно, че единият от зъбите му се счупи и се търкулна по пода като кинжал от слонова кост. Оливър извика от болка и изненада и се претърколи, опитвайки се да се защити.

— Ева! — извика Майкъл и го повлече за единия крак по коридора към вратата. — Отмени поканата си! Веднага! — Сега Оливър се съпротивляваше яростно, като оставяше дълги драскотини от ноктите си по пода, ръмжеше и се опитваше да се освободи. — ЕВА!

Шейн се спусна към Ева, изправи я на крака и здраво я разтърси. Това не подейства. Тя просто гледаше в пространството пред себе си с безизразно лице.

Клеър отмести Шейн и здраво зашлеви Ева.

Ева изпищя, хвана се за ударената буза и примигна.

— Хей, какво става, по дяволите? — После погледна към дъното на коридора, където се водеше ожесточената битка и зяпна от изумление.

— Ева! — извика пак Майкъл. — Поканата! Оттегли я веднага!

— Но аз не… — Ева мигом спря да възразява. — Ей, Оливър! Измитай се от къщата ни!

Оливър застина неподвижен, като мъртвец. Майкъл го хвана за ръката и крака, вдигна го и го изхвърли навън в мрака. Клеър чу как тялото му тупна на тротоара, чу го да ругае, докато се изправя на крака и се връща до вратата.

Силна вълна го отхвърли от нея.

— Не си добре дошъл — процеди Майкъл. Имаше рана на лицето, от която отстрани на врата му се стичаше гъста струйка, и дишаше тежко. — И между другото, Ева напуска.

Той затръшна вратата в изкривеното лице на Оливър и разтреперан се свлече на пода до вратата. Вече не изглеждаше толкова всемогъщ. Изглеждаше ужасен.

— Майкъл? — попита Ева задъхано. — Добре ли си?

— Превъзходно — каза той и се изправи. — Ева, стой далеч от вратата. Той успя да те омагьоса веднъж, може пак да го направи. Клеър! Ти също. Стой далеч от вратата. — Сграбчи я за ръката и я поведе по коридора, който бе в пълен хаос, подът надран, стените ожулени и също надрани — и я бутна да седне на дивана. — Клеър!

— Ъъъ… да? — Нещата се развиваха прекалено бързо. Не знаеше какво очаква да чуе той.

— Книгата!

— О, да. Ами… виж, на онзи етаж в библиотеката, където проверяват книгите, а професор Уилсън крадеше книги и…

Той вдигна ръка и я спря.

— У теб ли е книгата?

— Да.

— Моля те кажи, че не си я донесла тук.

Тя примигна.

— Всъщност, донесох я.

Майкъл седна на фотьойла, наведе се напред и зарови глава в ръцете си.

— Мили боже, Исусе Христе! Не ти ли прави впечатление какво се случва в този град? Наистина ли книгата е у теб?