Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Това си е негов проблем. Ти трябва да гледаш себе си.

— Започвам да разбирам. Сурово послание, но високоефективно. Стигнахме.

— Оставете го на земята — каза един отегчен ефрейтор, който не благоволи дори да повдигне глава от своя комикс. Когато хвана страницата, долових слаби стонове и лек писък. Бяха други четирима припаднали новобранци, оставени в калта.

— Няма ли да му окажете медицинска помощ, ефрейтор? Изглежда много зле.

— Скапан негодник. — Той прелисти страницата. — Ако се наложи… лекарят е на плаца. Оставете го така. Ще го прегледа, когато се върне вечерта.

— Много сте милосърден.

— Така се руши морала. Сега махнете негодника оттук, преди да ви включа в рапорта за неподчинение.

Махнахме го.

— Откъде намират всички тези садистични типове? — промърморих.

— Можехме да бъдем и ние с теб — каза мрачно Мортън. — Едно болно общество създава болни типове. Хората вършат онова, което им се казва. Така е по-лесно. Нашето общество е милитаристично, шовинистично, надъхано с омраза. Когато правилата са такива, винаги ще се намери някой да върши мръсната работа.

Обърнах очи към него.

— Това ли са те учили в университета?

Той се усмихна тъжно и поклати глава.

— Точно обратното, ако изобщо са ме учили на нещо. Изучавах история, военна история, разбира се, и ми беше разрешено да се занимавам с изследователска работа. Но обичах да чета, а университетската библиотека наистина е богата и там има всякакви книги, ако човек знае как да ги потърси и как да се справи с някои защитни кодове. Потърсих, преодолях кодовете и четох… и учих.

— Надявам се да си научил също да държиш устата си затворена.

— Да… но невинаги.

— Прави го винаги, иначе ще си навлечеш големи неприятности.

Сержант Клутц тъкмо извеждаше нашето отделение от плаца и ние се наредихме на опашката. Марширувахме до склада, за да получим най-сетне униформи. Бях чувал, че в казармата дрехите са два размера. Оказа се вярно. Поне моите бяха много големи, така че трябваше да завия ръкавите. Освен дрехите, получихме прибори за хранене, колани, манерки, игли и конци, оръжия, лопатки за копаене на стрелкови гнезда, раници, щикове и много други предмети от съмнителен или военен характер. Върнахме се обратно в казармата, оставихме новите си притежания и бързо отидохме на следващото занимание.

Което се наричаше „Военна ориентация“.

— След като притежават телата ни, сега искат да завладеят и умовете — прошепна Мортън. — Обработени умове във военни тела.

Сигурно беше умен този Мортън, но не достатъчно, за да държи устата си затворена. Шътнах му да мълчи, тъй като сержант Клутц гледаше към нас.

— Приказването е забранено — изръмжа той. — Тук сте, за да слушате. Това е ефрейтор Гоу, който сега ще ви каже онова, което трябва да знаете.

Този Гоу беше мазен тип с гладка розова кожа, малки мустачки на сутеньор и фалшива усмивка.

— Е, сержант — каза той, — това е ориентация, не са заповеди. Вие, момчета, ще станете добри войници, ако изпълнявате заповедите. Но добрите войници трябва също да разбират необходимостта от тези заповеди. И така, настанете се удобно, момчета. Столове няма, разбира се, това е казарма. Просто седнете на хубавия чист циментов под и внимавайте, ако обичате. Сега… можете ли да ми кажете защо сте тук?

— Защото ни докараха — каза един дебел глас.

— Да, ха-ха, разбира се, че сте били докарани. Но защо е необходим набора? Ако това не ви е напълно ясно, вашите учители и родители не са ви научили на нищо. Така че ще използвам тази възможност да ви припомня някои жизненоважни факти. Вие сте тук, защото ни дебне опасен враг, той е нахлул в скъпоценната ни страна и ваш дълг е да защитите нашите неотменни свободи.

— Тази стара глупост вече съм я слушал — промърморих аз и Мортън мълчаливо кимна в знак на съгласие.

— Каза ли нещо, войнико? — попита ефрейторът и погледна право към мен; имаше добър слух.

— Само един въпрос, сър. Как може едно съсипано, неиндустриално общество като тяхното да дойде тук и как могат те да нахлуят в една добре въоръжена и екипирана страна като нашата.

— Добър въпрос, войнико, на който с удоволствие ще отговоря. За онези варвари отвъд канала няма да е никакъв проблем, ако са въоръжени и екипирани от чуждоземци. Алчни, гладни чужденци, които виждат нашата богата земя и желаят да я вземат за себе си. Ето защо нашите момчета трябва с готовност да служат на скъпото ни отечество.

Бях шокиран и разгневен от мащаба на лъжата. Но се преборих със себе си и си наложих собствения си съвет да държа устата си затворена. Мортън не успя.

— Но, сър, Междупланетният съюз е мирно обединение на миролюбиви планети. Войната е премахната…

— Откъде знаеш това? — прекъсна го ефрейтор Гоу.

— Всички го знаят — намесих се аз с надеждата, че сега Мортън ще млъкне. — И вие знаете, че това е вярно, нали, сър?