Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Станете, идиоти мръсни! Цял час се правихте на хитреци и сега ще си платите. Двойно време! Следващият урок ще бъде по употреба на стрелково оръжие и проверка на лично оръжие. Мърдайте!

— Аз държа на тези двамата — каза Гоу и ни отдели от другите. — Ще ги впиша в рапорта за подмолна дейност.

Клутц кимна щастлив и задраска имената ни от списъка си.

— Това ме устройва, Гоу. Що се отнася до мен, щом ги задраскам от списъка, можеш да ги схрускаш на закуска.

Вратата се затвори и двамата с Гоу се изправихме един срещу друг. Мортън застана настрана, обхванат от апатия. Започнах да се впрягам. Ефрейтор Гоу извади бележник и молив и посочи към мен.

— Как се казваш?

— СкрууУ2.

— Това е войнишкото ти име, Скруу, при това не е пълно. Искам да зная цялото ти име.

— Аз съм от Пенсиделфия, ефрейтор, и нас са ни учили никога да не казваме имената си на непознати.

Очите му се свиха от омраза.

— Опитваш се да се подиграваш с мен, войнико?

— Това е невъзможно, сър. Вие и така сте си ходещо посмешище. С тези лъжи, които пробутвате на селяните. Прекрасно знаете, както и аз, че единствената заплаха за тази страна са военните, които я контролират. Това е милитаристична страна и тя прави всичко в интерес на армията.

Мортън ахна и се опита да ми направи знак с ръка да замълча. Бях много ядосан, за да спра. Този идиотски ефрейтор ми лазеше по нервите. Той се усмихна студено и посегна към телефона.

— Ако не ми кажеш името си, военната полиция бързо ще го открие. И грешиш като мислиш, че само военните печелят от милитаристичната държава. Ти забравяш промишлените корпорации, които печелят от военните договори. Едните не могат да съществуват без другите. Те са зависими едни други.

Каза го спокойно, усмихвайки се и това толкова ме шокира, че млъкнах.

— Но… — промълвих най-после, когато той набра номера на телефона. — Щом знаете това… защо пробутвате на войниците тази опашата лъжа?

— По простата причина, че съм потомък на една от тези индустриални фамилии и съм много щастлив със съществуващото положение. Аз изпълнявам военните си задължения, като пробутвам тази опашата лъжа, както ти я нарече, и след няколко месеца ще се върна към охолния живот, който много ценя. Номерът е зает. Разговорът също ми достави голямо удоволствие и в отплата за удоволствието, което получих от тази нова насока на нашия разговор, искам да ти направя подарък.

Той остави телефонната слушалка и отвори едно чекмедже на бюрото зад него. Бях достатъчно пасивен и му позволих да го стори. Когато се осъзнах, беше много късно. Скочих напред, а той се обърна с голям револвер в ръка, насочен към мен.

— Не бих го направил, ако бях на твое място. Аз съм ловец, трябва да знаеш, и първокласен стрелец. Освен това няма да имам ни най-малко угризение на съвестта, ако те застрелям. И в гръб, ако се наложи — добави той. Отново се обърнах и се усмихнах.

— Браво, ефрейтор. Разузнаването беше разтревожено от качеството на вашите беседи за ориентация и ме изпрати тук, за да се опитам да ви раздразня. Обещавам да не повтарям вашите забележки за военнопромишления комплекс. Произхождам от бедно семейство и не се радвам на никоя от вашите привилегии.

— Вярно ли е това? — възкликна Мортън.

— Вярно е… и ти си арестуван. Ето, един предател е хванат, Гоу, нашият разговор доведе до нещо добро.

Той присви очи, но пистолетът му не помръдна.

— Очакваш ли да ти повярвам?

— Не. Но ще ви покажа документа за самоличност. — Усмихнах се и бръкнах в празния заден джоб на новата си униформа.

Може да е добър стрелец, когато стреля по безпомощни животни или по мишени, но нямаше боен опит. За момент отклони поглед към движещата ми се ръка. Това ми беше достатъчно. Другата ми ръка го удари от вътрешната страна на китката и пистолетът се отмести. Веднага изгърмя и нещо се удари в стената зад мен. Мортън изкрещя от страх и скочи настрана. Преди Гоу да успее отново да стреля, коляното ми се заби в стомаха му.

Пистолетът падна до него и той го последва. Поех дълбоко дъх и го изпуснах с въздишка.

— Браво, Джим — казах си, пресегнах се през рамо и се потупах по гърба. — Всичките ти рефлекси работят.

Мортън опули очи към мен, после погледна притихналото тяло на ефрейтора.

— Какво стана…? — промълви объркан той.

— Стана точно това, което виждаш. Накарах ефрейтора да изгуби съзнание, преди да ни е наранил. И ти не си арестуван, това беше само трик. А сега бързо, преди някой да е дошъл, премести бюрото до входа, тъй като, както виждаш, вратата не се заключва.

Наведох се и взех оръжието, в случай че наследникът на милиони дойде в съзнание по-рано от плануваното. А какво щях да правя с бедното малко богато момче? Погледнах легналото тяло и вдъхновението ме озари.

— Ти си гений — похвалих се на висок глас аз. — Заслужаваш ново потупване, но ще го получиш по-късно, защото сега бързината е много важна. — Наведох се и започнах да разкопчавам униформата. — Тази униформа, това е ключът, униформата. Те ще търсят окъсан новобранец в размъкната полева униформа. Не ефрейтор в ушити по поръчка дрехи. Заслужи си повишението, Джим. Излезе първенец на отделението.