Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Сега ще направя проверка по списък. Ще ви извиквам с военното ви име. Вие трябва да забравите, че сте имали друго. Военното ви име се състои от личното име, следвано от първите четири цифри на серийния ви номер. Когато ви извикам, трябва да влезете в казармата зад мен, да отидете до определеното ви легло й да чакате по-нататъшни инструкции. Гордо7590… легло едно…

Гледах, изкривил очи към окачената на врата ми идентификационна марка, докато не видях номера. После загледах вцепенен казармата с цвят на глина, докато гласът на нашия господар не извика:

— Джак5138.

Влачейки крака, минах през вратата, над която беше написано: „ПРЕЗ ТАЗИ ВРАТА МИНАВАТ НАЙ-ДОБРИТЕ ПРОКЛЕТИ ВОЙНИЦИ НА СВЕТА“. Кой на кого се присмиваше с този надпис?

Подът беше каменен, още влажен от последното миене. Стените бяха от бетон, чисти и също мокри. Повдигнах ужасен глава към тавана и, да, той също беше влажен, от осветителните крушки капеше вода. Нямах представа как се извършваше това маниакално почистване… макар да бях сигурен, че съвсем скоро щях да науча.

Моето легло беше, естествено, най-горното, третото. Направено бе от метална мрежа, макар че обемистата издатина откъм мястото на главата намекваше за по-голям комфорт.

— Добре дошли в новия ви дом — изръмжа сержантът с престорена веселост, докато заставахме мирно и се правехме, че слушаме внимателно. — Обърнете внимание как са прибрани постелките, защото след ставане винаги трябва да ги сгъвате по същия начин, освен когато спите… което ще бъде минималното необходимо време, за да останете живи. Или по-малко. Личните шкафчета са вградени в пода между леглата и се отварят и затварят от мен с този ключ.

Той докосна един бутон на колана си. Чу се стържещ звук и минигробовете на пода се отвориха. Един новобранец, който беше застанал на лошо място, изпищя и падна в шкафчето си.

— Светлините се гасят след петнайсет минути. Леглата да бъдат застлани, но преди това да не се ляга. Преди да легнете ще изгледате един филм, който ще ви запознае с програмата за утрешния ден. Ще трябва да слушате и гледате внимателно, след което всеки да се помоли на своя бог или богове и после да ляга да спи, като си мисли за мама. Свободни сте.

Свободни. Вратата се захлопна зад нашия надзирател с пагони и ние останахме сами. „Лишени“ беше точната дума. Лишени от топлината и светлината на реалния свят, изпратени в този сив военен лагер не по собствена воля. Защо човечеството е толкова нечовечно към собствените си видове? Ако човек бъде хванат да се отнася по такъв начин към кон, вероятно ще бъде хвърлен в затвора или разстрелян. Когато отворихме сгъваемите ни легла, се чу шумолене. И тогава открихме един тънък дюшек и още по-тънко одеяло. Също и пневматична възглавница, която можеше да се надуе само с енергично духане и, бях сигурен, до сутринта щеше да спадне. Докато разгъвахме одеялата и надувахме възглавниците, на пътеката между леглата тихо се показаха телевизионни екрани. Гръмна духова музика, появи се образът на един офицер с някакъв говорен дефект и започна да чете напълно неразбираеми инструкции, на които никой не обърна внимание. Аз изсипах съдържанието на моя торбест джоб в шкафчето под пода, качих се и се свих облечен на леглото. Очите ме смъдяха от умора и почти бях заспал от монотонния глас, когато блесна светлина, звукът трепна и ме събуди. От екрана гледаше гневно фигура на военен в черна униформа.

— Внимание! Тази програма, както и всички програми из цялата Невенкебла се прекъсва, за да бъде предадено важно съобщение. — Той погледна намръщено към листа хартия, който държеше, после ядосано го размаха. — Тази нощ в страната е проникнал опасен шпионин. Известно е, че вчера сутринта е влязъл в пристанището Мархавено с един от корабите от Брастир, преоблечен като работник. Пристанището е претърсено, но не е намерен. Днес претърсването е разширено и е открито, че се е качил на спортна лодка в съседното пристанище, където е откраднал някои неща.

Той показа вързоп дрехи и космите на тила ми се изправиха от смъртен страх.

— Тези дрехи, намерени заровени в пясъка, са били идентифицирани като носени от шпионина. Целият район е блокиран, наложен е полицейски час и сега се проверяват внимателно всички сгради. Нарежда се всички да търсят този човек. Може би още носи откраднатите дрехи. Ако сте видели човек в такива дрехи, веднага уведомете полицията или силите за сигурност.

Образът изчезна, заместен от грижливо изготвена компютърна симулация на дрехите, които бях взел от лодката. Те се въртяха бавно… после се появи фигура на мъж, която компютърът разходи по екрана. Лицето му беше закрито, но аз знаех много добре чие лице ще се появи там.

Колко време ще им бъде необходимо да ме идентифицират, да ме проследят и да открият, че вече съм в армията, за да ме потърсят тук?

Чу се стържещ звук, вратата на казармата се затвори и светлините изгаснаха. По тялото ми пробяга мраз, сърцето ми се разтуптя от паника, гледах ужасен в тъмнината, без да виждам.

Докога?

Девета глава