Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Страхотно… — Въздъхнах. Появата на един сержант ме спаси от по-нататъшен безполезен разговор. Той отвори с трясък вратата и изрева:

— Добре, кретени… стани!

Сержантът си осигури мигновено подчинение, като натисна един бутон на стената и нашите седалки паднаха. Чуха се викове и стонове от болка, обърканите виолетови тела се загърчиха на пода, изпопадали едно върху друго. Аз единствен стоях прав и поех цялата сила на гневния поглед на сержанта.

— Кво си представляваш, че си… умник или нещо от този род?

— Не, сър! Просто изпълнявам заповедта, сър! — Като казах това, подскочих във въздуха, прибрах ръцете до панталоните си и тежко паднах на крака, после отсечено отдадох чест… толкова отсечено, че едва не си извадих окото. Сержантът на свой ред, преди да го закрият надигащите се объркани войници, се опули при това представление.

— Тишина! Внимание! Ръцете отстрани, краката един до друг, стомахът прибран, гърдите изпъчени, погледът напред… и престани да дишаш!

Виолетовите тела се олюляха и се изпънаха в тази абсурдна военна стойка, застанаха неподвижни. Настъпи тишина, сержантът ни огледа с мрачно недоверие.

— Не чух ли някой да диша? Никакво дишане, докато не ви кажа. Първият идиот, който си позволи да диша, ще срещне юмрука ми там, където той ще свърши най-добра работа.

Тишината продължи. Виолетовите фигури се размърдаха, когато започна началното задушаване. Един новобранец изстена и падна на пода; аз дишах тихо през нос. Чу се тежко дишане, когато едно от момчетата повече не можа да издържи. Сержантът се втурна напред и мястото, където един юмрук върши най-добра работа се оказа вдлъбнатинката на стомаха. Жертвата изпищя и падна, а всички останали поеха тежко спасителната глътка въздух.

— Това беше един малък урок! — изкрещя сержантът. — Разбрахте ли посланието?

— Да — промърморих под нос аз. — Че си садомазохист.

— Урокът е, че аз давам заповеди, вие ги изпълнявате… иначе ще бъдете наказани. — След като предаде това отвратително разяснение, лицето му се изкриви, устните се дръпнаха назад и откриха пожълтелите му зъби; трябваше ми доста време, за да разбера, че това се предполагаше да е усмивка.

— Седнете, момчета, настанете се удобно. — На стоманения под? Седалките бяха все още прибрани. Седнахме, а сержантът с умиление потупа тлъстия си, надвиснал над колана корем. — Казвам се Клутц, сержант Клутц, ще ви водя строевата подготовка. Но вие няма да се обръщате към мен на име. Това могат да правят само равните на мен или по-старшите. Ще ме наричате сержант, сър или господар. Ще бъдете скромни, послушни, почтителни и тихи. В противен случай ще има наказание. Няма да ви кажа какво ще бъде наказанието, защото преди малко се храних и не искам да получа разстройство.

Вълна на страх премина през нас при мисълта какво може да предизвика стомашно разстройство в този огромен търбух.

— Обикновено едно наказание е достатъчно да прекърши дори най-упорития новобранец. Понякога обаче някой има нужда от второ наказание. Още по-рядко някой упорит инатчия има нужда и от трето. Но трето наказание не се налага. Искате ли да знаете защо?

Червените очи се втренчиха в нас, а ние желаехме в този момент да бъдем някъде другаде, където и да било.

— Тъй като вие сте прекалено глупави и не питате, аз ще ви кажа. Третият път означава край. Третият път има задушаване, ритане и пищене и призоваване на вашата майка в камерата за дехидратиране, където деветдесет и девет точка деветдесет и девет процента от сегашните ви скъпоценни телесни течности се извличат със сухо свистене. Знаете ли как ще изглеждате тогава? Ще изглеждате като това.

Той бръкна в джоба си и извади малка дехидратирана фигурка на новобранец в мъничка дехидратирана униформа. С лице, сгърчено завинаги от ужас. Стонове на страх се изтръгнаха от войниците, чуха се тупвания — най-слабите бяха загубили съзнание. Сержант Клутц се усмихна.

— Да, така ще изглеждате. Тогава малкото ви изсушено тяло ще виси един месец на таблото за съобщения в казармата като предупреждение за останалите. След това то ще бъде сложено в плътен пощенски плик и изпратено на родителите ви, заедно с една детска лопатка за заравянето. А сега… има ли други въпроси?

— Извинете, сър, процесът на дехидратиране мигновен и безболезнен ли е или е бавен и ужасен? — попита един треперещ глас.

— Добър въпрос. След първия ви ден в армията… съмнявате ли се какъв ще бъде?

Последваха още стенания и тупвания. Сержантът кимна одобрително.

— Добре. Сега да ви кажа какво следва. Отиваме в ЛОНС във ВБМ. Това означава лагер за обучение на новобранци „Слимарко“ във военна база Мортстерторо. Там ще преминете единичното си обучение. То ще ви превърне от хилави цивилни страхливци в яки, лоялни, почтителни войници. Някои от вас ще умрат при единичното обучение и ще бъдат погребани с всички военни почести. Запомнете го. Връщане няма. Или ще станете добри войници, или ще умрете. Ще разберете, че армията е сурова, но справедлива.

— Какво справедливо има в това? — изпусна се един новобранец и сержантът го удари по главата.