Стоманеният плъх в танц със смъртта

— И прибери усмивката от лицето си. Изглежда тази мисъл много ти харесва.

— Тъй вярно, сър. Искам да кажа съвсем не, сър!

Поръмжах още малко и продължих проверката. Почти бяхме заобиколили сградата, когато достигнахме задната врата. Охраната там застана мирно. Разтърсих заключената врата и погледнах металната стълба до нея.

— Къде води стълбата? — попитах.

— Авариен изход.

— Там има ли охрана?

— Тъй вярно, сър.

Мортън ме последва по дрънчащата стълба. Спрях по средата и се наведох да извадя шперца от обувката си. Мортън отвори уста, но веднага я затвори, щом сложих пръст на устните си. Трябваше да разбера какво става вътре.

Продължихме нагоре и когато се появихме в коридора с балюстрада, часовоят там стисна дръжката на пистолета си и почти го извади от кобура.

— Да не би да искаш да го насочиш в мен? — попитах студено аз.

— Съвсем не, сър, извинявайте. — Той го върна обратно и застана мирно. Доближих лицето си до неговото.

— Знаеш ли, че за насочване на оръжие срещу офицер те чака военен съд?

— Не го насочих, сър, не! Аз съм самичък тук, не знаех кой идва…

— Не ти вярвам, войнико. Тук има нещо нередно. Остани при лейтенанта.

Когато той се обърна, пъхнах шперца в ключалката, завъртях го, езичето щракна. Отдръпнах се от вратата, точно когато часовоят спря и се обърна.

— Тази врата заключена ли е?

— Тъй вярно, сър. Разбира се, трябва да е заключена. Аз съм тук точно заради вратата…

Гласът му заглъхна, когато се пресегнах и я отворих. После я затворих и се обърнах към него.

— Арестуван си, войнико. Лейтенант… отведете този човек при майора. Кажете му какво се е случило. Веднага се върнете с майора. Заминавайте!

Когато те се отдалечиха, пъхнах отново шперца, завъртях и натиснах силно. Нещо в ключалката се счупи. Тогава извадих шперца, отворих вратата и влязох вътре. Затворих я тихо зад себе си.

Малкият коридор беше затворен с плътни завеси. Между тях се промъкваше светлина; наведох се и леко ги открехнах.

— … важно е до нахлуването всичко да се пази в абсолютна тайна. Заповедите ви са в запечатани пликове, които не трябва да отваряте до настъпване на нулевия час. Местата на срещите са отбелязани…

Познавах добре този глас. Някога Гарт, сега Зенър. Разтворих малко повече завесите, за да се уверя. Той беше, почти под мен, показваше на голяма карта зад себе си. Погледнах на картата, после придърпах завесите и се върнах.

Точно затварях вратата зад себе си, когато по стълбите прокънтяха стъпки. Показа се майорът с почервеняло лице, напрегнат.

— Какво става?

— Не съм сигурен, сър. Поставеният тук часови извади оръжие, държеше се подозрително. Проверих тази врата. Беше отключена. Тогава изпратих да ви повикат, сър.

— Не може да бъде. Лично аз я заключих.

Той натисна бравата и вратата се отвори. Пребледня от ужас. Бързо я затвори.

— Влизахте ли вътре?

— Не, разбира се, майоре. Аз изпълнявам дадените ми заповеди. Може би ключалката е развалена.

— Да, може би! — Майорът извади връзката с ключове, намери желания ключ и го пъхна в ключалката. Металът изстърга.

— Не иска да се заключи!

— Може ли да опитам, сър?

Взех ключовете от отмалялата му ръка и, естествено, не извадих по-голям късмет от него при заключването на вратата. Когато му подадох ключовете, казах тихо:

— Ще има разследване, сър, неприятности. Не е справедливо към вас. Ще се погрижа този часови да не казва пред никого за случката. После ще доведа човек да завари вратата. Може би така ще е най-добре, майоре, не мислите ли?

Той понечи да каже нещо, но затвори уста и вместо това се замисли, гледайки ту мен, ту вратата. После видя ключовете в ръката си. Сложи ги в джоба си и изправи рамене.

— Както казвате, капитане, нищо не се е случило. Няма смисъл да ни въвличат в разследване и други подобни. Ще остана тук. Веднага изпратете заварчик.

— Много добре, сър. Ще се погрижа за всичко.

Мортън чакаше в долния край на стълбата, изплашен от застаналия до него военен полицай. Отидох до полицая и строго го погледнах.

— Ще бъда снизходителен към теб, войнико, макар че е противоуставно. Мисля, че е най-умно всички да забравим за случилото се. Как се казваш?

— Пип7812, сър.

— Добре, Пип, сега можеш да се върнеш в отделението си. Но… ако чуя слухове или приказки за ключалката или други такива, за двайсет и четири часа си мъртъв. Ясно ли е?

— Ключалки ли, капитане? Страхувам се, че не разбирам какво искате да кажете.

— Много добре, Пип. Докладвай на сержанта. Кажи му, че искам веднага да изпрати заварчик. Тръгвай.

Той тръгна.

— За какво става дума? — попита Мортън.

— За война, приятелю. Сега зная какво готвят тук. Зная всичко за техните планове за нападение.

Не знаех само… какво евентуално бих могъл да направя, за да я предотвратя.

Тринайсета глава